И затова не е случайно, че около въпроса "Как да постигна целите си?" съществува огромен бизнес с мотивационни речи, семинари с гръмки имена, пламенни лектори и вдъхновяващи послания. Посещаваш подобно събитие, усещаш пламъка отново разгорян в теб и си тръгваш обнадежден, защото си видял светлина в тунела. Само че изследванията показват, че подобни "енергетизиращи" преживявания губят ефекта си в рамките на няколко часа до няколко дни.
При цялото ми уважение към този мотивационните семинари, като психолог, предпочитам друг подход в работата с хора. Преди всичко подходът ми е насочен към развиването на нравствените добродетели и характера на човека, на постоянството и личната отговорност. Тези качества са помогнали на Джим Торп, без да е посетил нито един мотивационен семинар, без да е прочел нито една книга за личностно развитие и без да си е повтарял позитивни послания до втръсване.
Джим Торп е американски лекоатлет и олимпийски шампион. Ако гледаме шансовете му за житейска реализация, те никак не са били високи. Роден е през 1887г. в някаква палатка в пустошта и е чистокръвениндианец. По това време правителството на САЩ праща много племена в Оклахома, далеч от традиционните им местообитания и начин на живот и те всекидневно се борят за оцеляване и за залъка на децата си. Бъдещето на Торп изглежда обречено - храната е оскъдна, братът му близкак умира от пневмония, когато са на девет, след това майка му умира при раждане, кара се с баща си, бяга от училище и накрая бяга от дома си. В такава история пътят изглежда само един - надолу. Някак си обаче Джим издрапва нагоре - благодарение на спорта, защото се оказва, че е здравеняк и има дарби за бейзбол, лакрос и сума ти други спортове, и благодарение на морала си, защото дори в отчаянието на най-голямата си бедност не спира да тренира и да участва в състезания. А когато човек не знае какво ще яде утре, бързо се отказва от по-големи амбиции. Не и Торп. Той започва да работи, през останалото време тренира упорито, пуска се в състезания и лека полека започва да ги печели. Така стига до Олимпийските игри в Стокхолм през 1912г.
На игрите Торп участва в няколко дисциплини - включително пентатлон и декатлон. Печели два златни медала в пентатлона и декатлона. Още по-забележително е, че печели надпреварата в декатлона с две различни обувки. Преди състезанието някой задигнал обувките му за тичане. Той намерил нечии захвърлени обувки - по една обувка от два различни чифта. Едната му била по-голяма, затова обул още един чорап, за да я уплътни по-добре отвътре. С тези две обувки Джим Торп спечелил декатлона.
Виждаш ли обувките на снимката? Виж ги, но по-добре се вгледай в лицето му. То излъчва спокойната увереност, че знае какво и как да направи, а ако не знае как, ще намери начин.
Разбира се, не всеки има характера на Джим Торп, но и никой не иска от теб да си велик олимпийски шампион като и да имаш невероятни постижения. Предостатъчно е да бъдеш шампион в своя собствен живот. Щом имаш цел, започни да се движиш към нея, независимо колко ниско и назад е стартовата ти позиция. Клишето е вярно: важното е днес да си един милиметър по-напред, отколкото си бил вчера. Сравнението с други хора най-често е неизбежно, но опитвай да го избягваш, защото винаги може да те заблуди. Единствената мерна единица за напредък е къде си сега, в сравнение с преди. Важно е също да опознаваш вътрешния си свят, защото самопознанието е едно от най-силните оръжия на човека. Кои са слабостите ти, кои са силните ти страни? Какво ти пречи и те отклонява от пътя ти? Кога в собствения си живот си бил пред изпитание и си успял? Какво ти помогна тогава? Как успя? Когато си могъл веднъж, е много вероятно да успееш отново. Постоянство, упоритост, смирение и търпение - това е. Нищо ново под слънцето, но старите истини придобиват друго звучене, когато си открием сами, през личния си опит.
