Към какво сме нетолерантни в случката в Куршавел?

Научихте ли новината? Става дума за следното (поправете ме, ако пропускам детайли): Някакъв момък прахосал 40 000 евро , за да пръска с кеф шампанско в алпийски курорт. Малката уловка, заради която в социалните мрежи настана брожение, е че момъкът е син на човек, чиято фирма прави прекрасните ни нови магистрали. Нагласата, с която много хора посрещат тази част от новината, е такава: "Ахааа, богаташко синче, ето как грабите нашите пари и ги харчите за глупости! Мамка ви и крадци!" Виждам, че редица борци за социална справдливост са възмутени от случката. Разбира се, с право. Трябва да сме нетолерантни към някои неща. Но ще ви кажа къде бъркат повечето. Къде бъркаме? Бъркаме, като въвеждаме някакво архаично сиромахомилство - порицаваме не просто постъпката, а добаваме като "утежняващо обстоятелство", че извършителят е заможен. Според нашите масови вярвания, богатите са крадци по подразбиране. Допускаме, че парите, с които са платени бутилките шампанс...