ГЕОРГИ СТАНКОВ

Беше 1 октомври, събота, ранен следобед. Слънцето щедро обсипваше пловдивския квартал "Тракия" с лъчите си, а птичките чуруликаха жизнерадостно в клоните на дърветата. Събота ранен следобед - по това време свободният човек, добре похапнал, се отдава на раздумка или сладка дрямка пред телевизора. Свободният човек - да, но с +Elitsa Hristova  бяхме заети и дрямката беше непостижим блян. Заехме пространството между бл.151 и бл.152 в пловдивския ж.к. "Тракия" и започнахме да режем дъски, да боядисваме и ковем. Трудихме се здраво, защото трябваше да се подготвим за ролевата игра за деца Детско царство , част от детската програма на  +One Architecture Week  в Пловдив. В Детското царство децата преминаха през много препятствия, за да изградят и спасят своя град. Зла вещица направи всичко възможно да им попречи и затова децата трябваше да обединят сили, за да я спрат. Преминаването през огнена река, отключването на скритата врата, играта на доверието и търсенето на сък...

Поведението на животните и хората се движи от различни мотиватори (спомнете си йерархията на потребностите на Маслоу). Поне на първите две нива от пирамидата, хората и животните имаме еднакви мотиватори, които са се появили и развили през милионите години на еволюция. Два от инстинктите ни за оцеляване са гладът и страхът .  Първите две нива са т.нар. базисни потребности. По това хората не се различават от животните. Но какво става, когато тези инстинкти за оцеляване се конкурират? Кой инстинкт е по-силен: желанието да ям, или страхът да не ме изядат?  Ново изследване в областта на невронауките потърси отговор на този въпрос чрез наблюдаване на поведението на мишки, когато са гладни. (Да, поредното безценно изследване с мишки.) Изследването се интересува от три предпочитания на мишките след 24 часа глад и жажда:  1. Кое е по-важно - да ядат или да пият вода?  2. Кое е по-важно - да се нахранят или да общуват с други мишки?  3. Кое е по...

"Родителство без стрес" е програма за родители, създадена от нашия екип - Георги и Мария . Разбира се, всеки трезвомислещ човек ще попита скептично: Има ли родителство без стрес? И вероятно всеки родител ще Ви отговори, че такова животно няма . Знаем го и ние. Но от работата си с деца и родители знаем, че човек може по-добре да разбира какво се случва с него и с детето му. Колкото по-добре разбираме какво се случва, толкова по-адекватно ще реагираме в ролите си на родители. Това е вече друго ниво - наричаме го осъзнато родителство . Това е родителството, което търси, разбира, приема и подкрепя, и по този начин води до по-пълноценно израстване и на родителите, и на децата.   Ето затова решихме да създадем "Родителство без стрес". Ние гледаме на това, което се случва с децата и родителите, не като на " п роблеми", а като на " п редизвикателства" или задачи за разрешаване. Те са предизвикателства не само за децата, а и за родители...

На 16 юни в рамките на One Design Week 2016 направих презентацията " Среда и поведение " (слайдовете са най-долу!).   Темата е част от широката интердисциплинарна област, наречена Психология на околната среда (Environmental psychology), която е пресечна точка на психологията, дизайна, урбанизма, архитектурата и антропологията. Психологията на околната среда изследва взаимовръзката между физическата среда и човешкото поведение, както и влиянието на средата върху усещането за благополучие сред отделните индивиди и общности.  Лекцията е уводна, първата от цикъл от десет лекции, и представя някои основни концепции в психологията на средата. Накратко представям двете основни традиции в изследването на ваимоотношенията среда - човек: когнитивно-психологическата и социално-психологическата, и показвам няколко техни приложения с цел подобряването на начина, по който хората функционират във всекидневния живот. (Един от хубавите моменти беше позитивната обратна връзка от присъ...

На 5 юли се появих на първа страница на в. "Животът днес".  Приносът на това интервю е, че за първи път в България представи метода по който работя повече от година: развитие на идентичностния капитал. Съвсем доскоро терминът идентичностен капитал беше известен само сред малък кръг социални и развитийни психолози. При това го коментирахме само като феномен, който при едни хора се получава, а при други - не. Ние, психолозите, изследваме вътрешните и външните фактори, които стимулират или възпират развитието на ИК (например влиянието на семейния модел, корелацията между определени личностни характеристики и капацитета за развитие, и т.н.), но обикновено се ограничаваме с това. Моята работа започва от там, където свършват другите. За мен е важно на повече хора "да им се получава", затова превърнах развитието на идентичностен капитал в собствен метод за работа. Вградих в него близо 15-годишния си теренен опит в психологията, за да се превърне в методология...

Очакваното стана факт вчера - анонсираните и изпитани в някои страни бутони за социални реакции на  Фейсбук  вече работят и в България. Преди година, когато се заговори за необходимостта от такива бутони, повечето потребители изтъкваха само една нужда: от бутон dislike. Когато прочетеш новина за катастрофа с жертви, естествена реакция е да "не харесаш", вместо да "харесаш." Но през изминалите месеци Фейсбук поработиха здраво, за да изследват реакциите на потребителите. В резултат от простата дихотомия харесвам - не харесвам , проектът им се разви до доста по-пълноценен набор от емоционални реакции. Шест реакции вместо една - дали, как и защо този подход би работил в социалната мрежа? Някои от първоначалните отзиви на 6-измерната система за реагиране откровено се присмиваха и иронизираха. Например учителят Емил Джасим набързо отрече нововъведението. Джасим, който миналата година бе обявен за един от най-влиятелните български потребители в социалните мрежи,...