"Детско царство" - ролева игра за деца

Беше 1 октомври, събота, ранен следобед. Слънцето щедро обсипваше пловдивския квартал "Тракия" с лъчите си, а птичките чуруликаха жизнерадостно в клоните на дърветата. Събота ранен следобед - по това време свободният човек, добре похапнал, се отдава на раздумка или сладка дрямка пред телевизора. Свободният човек - да, но с +Elitsa Hristova бяхме заети и дрямката беше непостижим блян.

Заехме пространството между бл.151 и бл.152 в пловдивския ж.к. "Тракия" и започнахме да режем дъски, да боядисваме и ковем. Трудихме се здраво, защото трябваше да се подготвим за ролевата игра за деца Детско царство, част от детската програма на +One Architecture Week в Пловдив.

В Детското царство децата преминаха през много препятствия, за да изградят и спасят своя град. Зла вещица направи всичко възможно да им попречи и затова децата трябваше да обединят сили, за да я спрат. Преминаването през огнена река, отключването на скритата врата, играта на доверието и търсенето на съкровище са забавни игри, но всъщност те са само част от процеса, който трябва да научи децата на по-важни неща.

По занимателен начин децата мислиха за различни професии и за разделението на труда, за взаимодействието между различните страни в едно общество, за логиката и смисъла на градоустройството, за екипната работа и вземането на решения и за това как сътрудничеството и намирането на общо решение води до добруването на всички.

Защото игрите могат  хем да са забавни, хем да са сериозни. Играта всъщност си е нещо много сериозно, особено ако питате 6-годишния ми син. И сериозни теми могат да се изследват чрез игра. Включително чрез ролева игра - няма как, това е психодраматистът в мен.

Преди снимките, нека разкажа какво искахме да дадем на децата с тази игра.  

1. Беше си чиста проба игра. Следователно донесе радост. 
2. Беше ролева игра. Слодователно даде на децата опит да мислят като някой друг, да мислят за неговите нужди, интереси и мотивация. 
3. Беше (малко нещо като) архитектурна игра. Децата мислеха за градоустройство, разположение на квартали, площади, мостове и т.н. Съвсем сами си построиха моста. 
4. Беше приключенска игра - децата преследваха вещица, преминаха през огнена река и т.н. 
5. Беше творческа игра. Децата бяха съавтори на играта. Ние дадохме формата, но те я запълниха в съдържание (а в някои случаи дори промениха формата).
6. Беше тийм билдинг. Играта показа как непознати деца за два часа могат да се превърнат в екип и да постигнат нещо заедно. Задачата беше още по-трудна заради разликите във възрастта и нагледно показваше как никак не е лесно да управляваш различията между 4- и 10-годишни.  

И така, ето малко снимки, благодарение на Силвия Георгиева от екипа на OAW 216. 

Първо наредихме материалите си на поляната:

Започнахме да строим замък между блоковете:

Добре, че си имахме печена доброволка от екипа на фестивала, 

която през цялото време ни помагаше:

Накрая се появи това. Ако не знаете, това е замък:

Малко по-късно дойдоха Децата и изобщо не чакаха покана - 

сами се заеха да усвояват пространството: 

Тук например строят мост. Коловозът, създаден от автомобилите, е река. Всъщност, в района има няколко такива реки, затова по-късно се появи и сал. Едната река беше огнена, но децата успяха да я преминат. 

Кольо Фичето си има достойни наследници.

  

Освен, че строиха, децата играха различни игри, които бяха част от общия сюжет. Успешното приключване на всяка игра беше стъпка към следващата фаза от сюжета.

Наред с физическите занимания, децата имаха възможност да мислят. Например: какви професии имат хората в един град? С какво се занимават? Къде са техните квартали, улици, площади? Къде е по-удобно да бъдат различните обекти в един град, според мястото им в живота на града?

Ето и картографиране. Елица е учила геодезия и други подобни, така че разбира как се правят карти, включително такива, на които черният път е река, а близките храсти - гора. 

Лошото на приказките е, че понякога в тях се появява някой злодей, който не оставя добрите да си живеят спокойно живота. В нашия случай това беше една вещица (естествено Елица), която пречеше на децата и техния град. За да я победят, децата тръгнаха на поход към нейното свърталище. 

И накрая децата не искаха да ни пуснат да си отидем. Е, поне някои от нас.

Накрая няма да пропусна да благодаря на хората, които спомогнаха организационно и логистично да направим ролевата игра: +assen assenov, +Magdalina Rajeva, +eneq hyperionska и +Ljubo Georgiev. 

Глад и страх - кое надделява?

Поведението на животните и хората се движи от различни мотиватори (спомнете си йерархията на потребностите на Маслоу). Поне на първите две нива от пирамидата, хората и животните имаме еднакви мотиватори, които са се появили и развили през милионите години на еволюция. Два от инстинктите ни за оцеляване са гладът и страхът. 

Първите две нива са т.нар. базисни потребности.
По това хората не се различават от животните.

Но какво става, когато тези инстинкти за оцеляване се конкурират? Кой инстинкт е по-силен: желанието да ям, или страхът да не ме изядат? 

Ново изследване в областта на невронауките потърси отговор на този въпрос чрез наблюдаване на поведението на мишки, когато са гладни. (Да, поредното безценно изследване с мишки.) Изследването се интересува от три предпочитания на мишките след 24 часа глад и жажда: 

1. Кое е по-важно - да ядат или да пият вода? 

2. Кое е по-важно - да се нахранят или да общуват с други мишки? 

3. Кое е по-важно - да останат на безопасно място или да потърсят храна на опасно място?

Експериментът показва първо, че гладът е по-силен от жаждата: когато мишките са гладни и жадни, те предпочитат първо да ядат, вместо да пият вода. 

Второ, експериментът показва, че гладът е по-силен от необходимостта от социално взаимодействие: гладните мишки се втурвали към храната и едва след като се насищали, търсели компанията на друг индивид.

И накрая: гладът е по-силен дори от страха. По начало страхът е жизнено важна емоция и основен двигател за оцеляване. Страхът помага на живите същества да се защитят от хищниците. Но когато са поставени в условия да избират между опасно място, където има храна (например открито пространство или стая, която мирише на лисици), или да останат в безопасна зона, гладните мишки в крайна сметка решават да отидат в страшното място.

И така, гладът се изкачва на върха в класацията на биологичните мотиватори. Това предполага, че когато гладните мишки открият храна, мозъчните вериги, контролиращи хранителното поведение, потискат активността на невроните, които регулират различните поведения за безопасност. 

Невронауките обикновено изследват поотделно въздействието на различните мотиватори/инстинкти/потребности, но така не отразяват съревнованието между тях - нещо, което често се случва в естествена среда. В дивата природа, когато животното е поставено в ситуация на избор, гладът може да се окаже доминиращ мотиватор на поведението. Единственото нещо, което ми липсва в това изследване, е ролята на инстинкта за възпроизвеждане. Мисля, че щеше да е още по-полезно да видим изследване, в което мишките са не само гладни и жадни, но и в период на размножаване. Защото и сексът е мотиватор, оооо, даааа! :) 

"Родителство без стрес" - група, която родителите и децата им заслужават

"Родителство без стрес" е програма за родители, създадена от нашия екип - Георги и Мария. Разбира се, всеки трезвомислещ човек ще попита скептично:

Има ли родителство без стрес?

И вероятно всеки родител ще Ви отговори, че такова животно няма. Знаем го и ние. Но от работата си с деца и родители знаем, че човек може по-добре да разбира какво се случва с него и с детето му. Колкото по-добре разбираме какво се случва, толкова по-адекватно ще реагираме в ролите си на родители. Това е вече друго ниво - наричаме го осъзнато родителство. Това е родителството, което търси, разбира, приема и подкрепя, и по този начин води до по-пълноценно израстване и на родителите, и на децата.  Ето затова решихме да създадем "Родителство без стрес".

Ние гледаме на това, което се случва с децата и родителите, не като на "проблеми", а като на "предизвикателства" или задачи за разрешаване.

Те са предизвикателства не само за децата, а и за родителите. И двете страни трябва да извървят своя път, но всичко започва от инициативата на родителите. Защото ние, родителите, знаем повече, имаме повече опит, а и можем да отразим и изследваме не само ролите си на родители, но и на деца.

Всичко започва от нас - от това как гледаме на нещата, какво сме научили от опита си, как разговаряме с децата по важните теми, как се чувстваме със собствените си стереотипи и табута, способни ли сме да погледнем отвисоко това, през което преминаваме и ние, и децата ни?  

Лично за мен разбирането на родителството в пълнота започна, когато сам станах баща. Годините учене в университета и работата с деца и родители след това ми даваха известно разбиране за родителството, но чак когато започнах да трупам личен опит като баща и започнах да го осмислям, проумях истински теорията и започнах да се поставям по-лесно на мястото на клиентите си. Родителството ме вълнува като мъж, баща и психолог. Така че методологията и съдържанието отразяват това, през което преминах през последните години, когато освен психолог, съм и баща. 

Малко повече за методологията и съдържанието.

Няма да разказвам всичко, защото все пак е ноу-хау, което сме създали преди всичко за хората в групата. Но ето основното: 

1. "Родителство без стрес" няма нищо общо с класическите "училища за родители". Родителите нямат нужда от това някой да ги учи и поучава. Те всъщност знаят много. Родителите имат нужда от подкрепа, за да развиват своя родителски капацитет и да извлекат сами знанието, което носят в себе си. Затова подходът ни е силно интерактивен и основан на преживяване, осмисляне и споделяне.

2. Фокусът на групите "Родителство без стрес" е върху силните страни и на родителите, и на децата, а не върху дефицитите. Групите ни развиват знанията и уменията, а не задълбават в угризения за изборите ни в миналото. Затова твърдим, че програмата "Родителство без стрес" прави крачката от Къде сбърках? до Как да се справя по-добре?

3. Без лекции. Вместо това влизат в употреба разнообразни техники: работа по казуси, психодраматични техники, арт-терапевтични упражнения. Психологията става по-разбираема, когато сложните теории стигнато до обикновените хора чрез подходяща форма, чрез учене чрез правене.

4. Ще работим по по най-важните теми от развитието на детето. Сред тях са: 

• връзката дете - родител

• детето и раздялата

• общуването с детето

• детските страхове

• табута и забрани

• интелектуално, социално и емоционално развитие на детето

• детето и сексуалността 

• увереността на детето

Най-важното е, че работим през личния опит, защото това помага на участниците по-лесно да разберат какво се случва с тях и с децата. 

5. Време, график. Как ще протече “Родителство без стрес”? Ние вярваме в значението на задълбоченото осмисляне на процесите, през които преминаваме. Изграждането на ново разбиране за подхода ни на родители, както и прилагането му във всекидневието, е дълъг процес. Програмата включва 18 групови срещи в течение на 10 месеца. Те ще се провеждат два пъти месечно в малки групи - максимум 9 души, като ще съставяме графика съобразно Вашите ангажименти и празничния календар. Продължителността на всяка среща ще е 2 часа.

Какво Ви обещаваме? 

Обещаваме Ви, че с нас ще започнете по-добре да разбирате това, което се случва в детската душа. Ще разбирате по-добре и себе си. 
Интересно ли Ви е?

Пишете ни. Обадете ни се. С удоволствие ще Ви разкажем подробности.

Презентацията "Среда и поведение" на One Design Week 2016

На 16 юни в рамките на One Design Week 2016 направих презентацията "Среда и поведение" (слайдовете са най-долу!).  

Темата е част от широката интердисциплинарна област, наречена Психология на околната среда (Environmental psychology), която е пресечна точка на психологията, дизайна, урбанизма, архитектурата и антропологията. Психологията на околната среда изследва взаимовръзката между физическата среда и човешкото поведение, както и влиянието на средата върху усещането за благополучие сред отделните индивиди и общности. 

Лекцията е уводна, първата от цикъл от десет лекции, и представя някои основни концепции в психологията на средата. Накратко представям двете основни традиции в изследването на ваимоотношенията среда - човек: когнитивно-психологическата и социално-психологическата, и показвам няколко техни приложения с цел подобряването на начина, по който хората функционират във всекидневния живот.

(Един от хубавите моменти беше позитивната обратна връзка от присъстващите. Сред тях срещнах творчески личности като Pink Yellow Me, които ме споменаха с добро. А финландският презентатор арх. Еса Лааксонен ми подари книгата Architecture and Empathy.)

Ето малко снимки от +Lina Krivoshieva , както и самата презентация:

Не, присъстващите не спят. 

Това е упражнение за място и идентичност. 

Аудиторията: архитекти, дизайнери, артисти и мениджъри в 

областта на културата и културните политики от

България, Чехия, Австралия и Финландия. 

Ще ми се да кажа "Зала Лотос едва побираше желаещите да 

присъстват на презентацията", но ще е малко прекалено. 

Все пак тези 20+ души са съвсем нова публика, която не знаеше нищо 

за психологията на околната среда. Така че имаше и смисъл, и полза. 

Презентацията: 

Environment and behavior from Georgi Stankov

Интервюто ми за в."Животът днес"

На 5 юли се появих на първа страница на в. "Животът днес". 

Приносът на това интервю е, че за първи път в България представи метода по който работя повече от година: развитие на идентичностния капитал. Съвсем доскоро терминът идентичностен капитал беше известен само сред малък кръг социални и развитийни психолози. При това го коментирахме само като феномен, който при едни хора се получава, а при други - не. Ние, психолозите, изследваме вътрешните и външните фактори, които стимулират или възпират развитието на ИК (например влиянието на семейния модел, корелацията между определени личностни характеристики и капацитета за развитие, и т.н.), но обикновено се ограничаваме с това. Моята работа започва от там, където свършват другите.

За мен е важно на повече хора "да им се получава", затова превърнах развитието на идентичностен капитал в собствен метод за работа. Вградих в него близо 15-годишния си теренен опит в психологията, за да се превърне в методология за консултиране на хора, организации и общности. И ето ме - първият консултант по идентичностен капитал в България. Доволен съм, че това интервю трасира пътя, по който ще вървя в тази област. 

ВРЪЗКИ: 

1.Интервюто ми в "Животът днес". 

2. Анализът ми на интервюто. 

Like-вате ли новите бутони на Facebook?

Очакваното стана факт вчера - анонсираните и изпитани в някои страни бутони за социални реакции на Фейсбук вече работят и в България.

Преди година, когато се заговори за необходимостта от такива бутони, повечето потребители изтъкваха само една нужда: от бутон dislike. Когато прочетеш новина за катастрофа с жертви, естествена реакция е да "не харесаш", вместо да "харесаш."

Но през изминалите месеци Фейсбук поработиха здраво, за да изследват реакциите на потребителите. В резултат от простата дихотомия харесвам - не харесвам, проектът им се разви до доста по-пълноценен набор от емоционални реакции. Шест реакции вместо една - дали, как и защо този подход би работил в социалната мрежа? Някои от първоначалните отзиви на 6-измерната система за реагиране откровено се присмиваха и иронизираха. Например учителят Емил Джасим набързо отрече нововъведението. Джасим, който миналата година бе обявен за един от най-влиятелните български потребители в социалните мрежи, отсъди: С това смятам темата за изчерпана. Закачки като изображението по-долу се разпространиха скоростно и станаха мемове. Някои от шегите включваха дори общонародния "любимец" Пеевски. 

Още по-забавна версия на този gif има ТУК!

Темата съвсем не е изчерпана. Ето моите четири тезиса:

1. Емоционалните реакции във Фейсбук отразяват тенденцията социалните мрежи да прилагат повече от естествените за човешите взаимодействия процеси и поведения. Така например Goolge+ въведе социометричния принцип: че междуличностните връзки са несиметрични и можем да следваме някой, без да очакваме реципрочност. (Темата е подробно разгледана в статията Kръгове и социометрия в Google+). Впоследствие Facebook и LinkedIn също въведоха бутона Follow, позволяващ на потребителя А да получава обществените публикации на потребителя Б, без да са свързани в приятелство. 

2. Фейсбук има устойчив и последователен стремеж да дава възможност на потребителите по-пълно и точно да изразяват настроенията си по невербален начин. Писаното слово във Фейсбук, също както и разговорът на живо, са вербално поведение. Онлайн комуникацията обаче също предлага пространство за невербално изразяване. Емоционалните реакции изобщо не са първи опит в тази насока. Преди това се появи възможността потребителят да отбелязва в статуса си какво прави и как се чувства. Припомням как изглежда това в три снапшота: 

Стъпка 1: Възможност потребителят да посочи с каква дейност
 се занимава или как се чувства. 

Стъпка 2: Посочване на дейността, с която потребителят е зает.
Но преди всичко, на първо място е отразена възможността потребителят
да сподели емоционалното си състояние. 

Стъпка 3: Някои от емоционалните преживявания,
които потребителят може да посочи. При това
не са само тези. Скролване надолу предлага още:
тъжен, развеселен, положителен, вдъхновен, страхотен,
чудесен, влюбен, мотивиран, гневен, раздразнен, удовлетворен,
уплашен, фрустриран, разбит, уверен, глупав, скучаещ и т.н.

И ето как може да изглежда статус, включващ емоционалното ни състояние: 

3. Тепърва ще се търсят начини за прецизното изразяване на по-богат спектър от емоционални преживявания и обогатяване на невербалното поведение онлайн. Това, че емоционалната интелигентност се е появила и развила при комуникация в офлайн среда, не значи, че нямаме потребност да изразяваме емоциите си по безсловесен начин в социалните мрежи. Именно тази потребност преди години доведе до появата на първите емотикони, които днес всички използваме постоянно. Обзалагам се, че всички знаете какво значат  :)     ;)    :D      (y)    :p     :*   Емоционалните реакции могат да се превърнат в средство за поддържане на емоционалната ни интелигентност онлайн и на познанието ни за нас самите.

4. Досега под "социални реакции" разбирахме три действия спрямо дадено съдържание: [а] харесване (плюсване в Google+, сърчице в Twitter и Pinterest  и т.н.), [б] споделяне и [в] коментиране. Въз основа на данните за социалните ни реакции, алгоритъмът на Фейсбук изчислява публикациите и статусите на кои потребители, с които сме свързани в мрежата, ще се появяват по-често в News feed-a  ни. Сега социалните реакции стават по-богати, а общуването - още по-пълноценно. Емоционалните реакции могат да са полезен източник на информация за изгражданието на социалния граф на всеки потребител. За компания, чийто бизнес модел е базиран на събирането и обработването на данни за потребителското поведение, това може да е източник на сведения за интересите на потребителите, а оттам - за това какви статуси (и дори какви реклами ) са по-склонни да виждат на екраните си. Така в крайна сметка и създателите на съдържание ще получат по-подробна информация за това как хората реагират емоционално на различни мнения или новини.

Ето защо не трябва с лека ръка да отписваме иновацията на Фейсбук. Тя може да претърпи модификации, да еволюира във времето, но няма да изчезне.