Thursday, 19 September 2013

Пари и класа

Джийвс и Устър - герои от доста различни класи
През последните няколко дни мои приятели коментират къде с ирония, къде с тъга, къде с яд появата на футболиста Валери Божинов и поп-фолк певицата Андреа на първия учебен ден в едно софийско училище. Общо взето, реакцията е "Некъф ужас, некъф ад".

Стана ми интересно. От една страна, можем да даваме Валери и Андреа като пример за хора, които са се издигнали благодарение на собствените си способности. Станали са известни (и успели) с това, че притежават качества, които са високо ценени (и остойностени) в обществото ни. Какви по-добри ролеви модели* да представим в пазарното ни общество? По-добре ли щеше да е, ако в училището поканят писателите Теодора Димова и Георги Господинов - талантливи са, но книгите им са с тираж 1000 бройки... Какви ролеви модели са те, като никой не ги е чувал? От друга страна...

И си спомних един скорошен разговор. С моя позната разговаряхме за класите. Тя тъкмо се беше върнала от Великобритания и с удоволствие споделяше впечатления от тамошното общество. 

Обсъждахме британската класова разделеност - квартали, заведения, училища, та и начин на говорене сe свързват с принадлежността към една или друга класа. Работническа, средна, висша. Има места, където ходят много специфични групи от хора. Съгласихме се, че разделението в обществото им е от векове и няма изгледи скоро да се промени. Там наистина има значение от кои си, каза тя. 

Ако не играеше добре футбол,
днес Уейн Рууни навярно 
щеше да е безработен 
пройдоха, който се бие по
 кръчмите на родния си 
квартал Крокстет.
И все пак, казах аз, нали има и промени. Традиционната стратификация* на социалните класи е определена от мястото ти в йерархията на богатството. Дали това правило от времето на индустриалната революция* е валидно и днес? Поради определени причини (развитие на нови технологии, икономически отношения и социални феномени) в класовото статукво има все повече пробиви. Например много деца на работници и нискоразредни служители забогатяха като IT специалисти. Същото се случва в спорта и шоу бизнеса - до вчера броял пенитата в джоба си младок изведнъж става звезда и избягва наследствената фамилна съдба на заварчик по строежи. Джон Бонъм (Led Zeppelin) и Уейн Рууни (Manchester United) са два от многото примери за скок в стандарта на живот. Обратно, случва се хора, които потомствено са част от средната класа, да обеднеят. Но Бонзо и Уейн продължават да се държат като селски бабаити, а обеднелият интелектуалец продължава да излъчва достолепие. В средната класа (ако гледаме само доходите) може да влизат както велик университетски професор, така и велика порно актриса. Нещо не се ми връзва... Достатъчно ли е да мерим класата според парите? Май не. Тогава, какво прави класата?

Така стигнахме до нещо друго: класовата принадлежност отива отвъд това колко печелиш и къде живееш. Принадлежността към класата зависи много от това какво правиш и как харчиш парите си. Има значение как прекарваш свободното си време, с кого се срещаш, на какви концерти ходиш, къде прекарваш ваканциите си, какво четеш, на какви теми разговаряш, а не непременно дали новата ти кола струва 70 000 паунда. Значи класата не е пари, а е начин на живот. Понякога за определен начин на живот наистина трябва да имаш доста пари, но понякога - не. Или поне не само. Важното е с какви хора се събираме не само според парите, а и според интересите и дейностите. Това също е класа. Тя обаче не е определена от йерархия в доходите, а от други критерии, като знанието или степента на образованост. Което предлага различен начин за социална категоризация* на хората.

Сега си спомням, че през 90-те като студент най-често пътувах с влак (заради 50-процентните намаления на билета) и така веднъж срещнах една благородна по вид и изказ възрастна дама. Когато разбра, че съм от Хасково, тя се развълнува и ми разказа, че през 30-те като ученичка в девическа гимназия е посещавала откритите лекции на проф.Асен Златаров в София (Златаров е от възрожденски хасковски род, та така стана и асоциацията). А той бил не само знаещ, но и обаятелен популяризатор на науката, умеел да направи сложната материя на химията разбираема за неспециалистите. Забележете: университетски професор давал открити лекции за граждани, безплатно, аудиторията винаги била препълнена, коментарите продължавали и навън, след лекцията...

По демографски признаци, слушателите на Златаров са били крайно нехомогенна група: заможни и бедни, чиновници, предприемачи и работници, студенти и учители, социалдемократи, либерали, комунисти и демократи... Но е имало неща, което са ги отличавали: интересите и темите за разговор в областта на науката и образованието, а може би и на някои модерни за  времето си идеи като въздържателството (за разлика от мен, Златаров е бил апологет на трезвеността).

Затова, колкото и високи хонорари да получава Андреа за своите изпълнения, тя е от по-различна класа от солиста на Кралския симфоничен оркестър в Нидерландия Веско Пантелеев.

В този смисъл, нека оценяваме безпристрастно появата на футболиста и певицата в класна стая през призмата на социалната психология с термини като обществена нагласа, ценностна система* и модели за подражание. С какъв знак (+ или -) ще интерпретираме това събитие, е нещо друго.

И ако желаете промяна на моделите, спомнете си, че само преди 80 години Асен Златаров е бил звезда, "Славянска беседа" е била място за дебати, а обикновените хора са ходели на театър и са пращали децата си на уроци по цигулка. Промяната е възможна. За начините ще пиша друг път.

---------------------- Р Е Ч Н И К ----------------------
* ролеви модели - личности, чиито качества и/или поведение са ценени от членовете на  едно общество или група от хора и им служат за пример.
* стратификация - разделение на групи хора по социално-икономически измерения: доходи, условия на живот, образование.
* индустриална революция - времето от средата на 19в. до средата на 20в., когато се оформят нови технологии, производства и социално-икономически отношения (вкл. и класите, които знаем от текстовете на Маркс).
* социална категоризация - възприемане на определени хора като притежаващи определени характеристики, които са типични за някои, но не за всички хора.
* ценностна система - подреждането в йерархичен ред на ценностите, които имат човек, група или общество. Ценностите от своя страна са терминални (представи за това какво искаме да постигнем в дългосрочен план в живота си) и инструментални (какви искаме да бъдем, какви качества искаме да развием и притежаваме)

Monday, 16 September 2013

За пета поредна година: Група за тийнейджъри

Още Фройд е опитал да разбере 
какво точно има в ума 
на човека. 
Опитите продължават и до днес.

Тази есен за пета поредна година организирам психологическа група за тийнейджъри.

За кого е групата?

Тя е за ученици от 9 до 12 клас. Обикновено се включват три вида участници:

1. Тийнейджъри, които искат да учат психология и искат да знаят повече "от кухнята" за психологията като наука и практика;
2. Други искат да учат нещо различно, но им са любознателни как психологията се използва в техните желани професии (например в икономиката, режисурата, творческото писане и др.).
3. А трети искат директно да приложат някои знания и открития от психологията в живота си, да се опознаят и развиват като личности, да направят избор, да вземат решение, да променят отношенията с някого. Всъщност в тази група влизат и хората от първите  две. 

Защо е важна тази група? 

Защото ако си между 13 и 19 години, сам усещаш, че животът те изправя пред много неща за първи път и че за тях в училище не се учи. Затова често си объркан - не можеш да разбереш себе си, не можеш да разбереш другите, и за съжаление те също не те разбират.
Не можеш да споделяш всичко със всеки. Понякога има неща, за които не знаеш как да говориш. Човекът отсреща също може да не знае? И какво правим тогава? Защото, както сам се сещаш, това, че да не говорим за нещо или да не опитваме да променим нещо, изобщо не значи, че то не съществува. Само значи, че вкъщи и на училище не си учил/а за него.
В тази група ще опитам да добавя това, което не може да се научи вкъщи и на училище. 

Какво ще получите?

Първо - доверие и дискретност. Това, която се случва в тази група, си остава само в нея.
Второ - знания и умения. В края на групата ще имате по-богата обща култура, по-добри умения да разбирате света, ще знаете повече за себе си, ще натрупате ценен социален опит и нови социални умения.
Трето - ще научите как самите вие да използвате психологическите знания във всекидневието. 


Сред участниците в моите групи досега са:
  • PhD студент по психология в Англия
  • Dокторант по дизайн в Нова Зеландия
  • PhD студент по астрономия в Германия 
  • Диплмиран психолог от Шотландия 
  • Бизнес анализатор от Шотландия 
  • Режисьор от Великобритания 
  • Студент по хотелиерски мениджмънт в Нидерландия 
  • и още много талантливи и търсещи млади хора
Какво включва методологията на групата?

В групата водим тематични дискусии, различни практически упражнения, различни техники от психологията и психотерапията и много интерактивни форми на работа. Една групова среща продължава около 3-4 часа. Понякога давам самостоятелна работа за правене у дома или "на терен."


Кой е водещ на групата?

Аз съм Георги Станков. Аз съм психолог и психотерапевт. Повече за моята работа ще намерите тук. Организирам този курс за пета поредна година.

Повече информация и записване: на тел. 0886 834918 и е-поща dunyata@gmail.com

Ще ме намерите в гр.Хасково, бул”Раковски” 26-А, ет.4. ст.421 (мястото е известно като “Бившите общежития на СМК”). Вижте го:


View Larger Map

Как едно споделяне направи Деня на психолога различен за мен

Днес е 4 април - денят, който преди вече немалко години българската психологическа общност реши да избере за свой професионален празник. Ден...