Моят уъркшоп "Срещата" на Психодрама фестивал 2012, Пловдив

от: Georgi Stankov

От 20 до 22 януари 2012г. в Пловдив се проведе Психодрама фестивалът, организиран от Фондация "Кентавър Арт" и Българското дружество по психодрама и групова терапия. 

Основната цел на фестивала беше психодраматистите да обменят опит в работата с широки кръгове от хора: творци, професионалисти в различни видове обучителни практики, комуникационната сфери, мениджмънта, бизнеса, студенти и др.

Това ме вдъхнови, защото от години вярвам, че най-смисленото нещо, което може да направи нашата общност, е да излезе от затворения терапевтичен модел. "Навън" има много хора, които се нуждаят от подкрепа, но не биха влезли в терапевтичен кабинет - психодрамата трябва да мисли за тях и да потърси начин да се обърне към тях.

Затова реших да участвам с проекта Срещата.

Поставих 3 цели на уъркшопа: 

• да потърси различни модели на „срещата”, 

• да изследва ролите, в които влизаме в различни социални взаимодействия, 

• да даде общ поглед към това с какво се занимава психодрамата. 

Целевата си група група дефинирах точно в духа на "отварянето" на психодрамата: 

• хора, които търсят нов опит и нови знания, независимо дали са счетоводители, строителни инженери, графични дизайнери или ученици от професионална гимназия...

Желаният краен резултат беше: 

• участниците да погледнат всекидневната реалност по различен начин. 

Според мен уъркшопът стана добре. Участниците (кино режисьор, студентка по психология, двама философи, телевизионери, психиатър, и др.) ми дадоха доста положителна обратна връзка и впоследствие ми изпратиха покани за приятелство във Фейсбук, от което съдя, че наистина са харесали Срещата. 

Освен че водих уъркшоп, и аз участвах в 6 уъркшопа на колеги. Споделям една снимка от работилницата на Десислава Даскалова: One art - изкуството да губиш.

За Аристотел и практическата мъдрост

от: Georgi Stankov

Наскоро размишлявах защо в групови тренинги често давам на участниците да разрешават морални дилеми. Мислех си, че е важно хората да свикнат с идеята, че съществува алтернатива – перспективата на Другия. Решаваме кое е морално или кое е правилно, като се опираме на семейните си модели, възпитание и собствени житейски истории. Понякога следваме предначертани правила, които безусловно и безкритично сме приели за истинни и се удивляваме, възмущаваме или гневим, че някой вижда нещата по-иначе... А не можем ли и ние да опитаме да ги видим иначе? 

Преди около 23 века философът Аристотел посетил остров Лесбос. Там му станало интересно да наблюдава как работят каменоделците зидари. Те трябвало да измерят обиколката на кръгли колони с линия. Но как се мери кръгла колона? Зидарите били изобретили огъваща се линия. "Ахааа!" - викнал наум Аристотел и така се родило разбирането му за практическата мъдрост – мъдростта да не следваме сляпо правилата, а да ги променяме или „огъваме” според ситуацията и контекста. 

Да си мъдър, според Аристотел, значи да съчетаваш две неща: морална воля и морално умение. Първото е волята да направиш правилното нещо - това, от което хората имат нужда. Второто е умението да прецениш кое е правилното нещо. И тук е трудността, защото в живота нямаме готови и винаги верни формули. Практическата мъдрост е да знаеш, или да усещаш, къде да направиш изключение от правилото, кога и как да импровизираш, да се съобразяваш с обстоятелствата на момента. И подчертавам, че практическата мъдрост е, за да служим на хората, а не да злоупотребяваме с тях и да ги манипулираме. 

Практическата мъдрост дава възможност за избор. Предписанията, детайлните указания и предначертания какво, къде, кога и как, възпират хората от импровизация. Вместо това следваме сценария, който някой „по-умен” от нас е написал. Вероятно ще си спомните колко много хора казват (а може би и вие в някои ситуации) за част от работата си: „Мразя да го правя, но това е процедурата!”Да вземем например институция, която трябва да се грижи за пациенти и вместо това ги затрупва с куп документи за попълване. Спомням си, че когато партньорката ми раждаше, трябваше да взема от НАП документ за платени осигуровки, иначе щяло да стане не знам какво... Ето как процедурата става рутина и дори да е създадена с добри намерения, осакатява професионално и деморализира хората, който работят една професия и наред с това неглижира пациентите, чийто интерес би трябвало да е в центъра на цялата система. 

Погледнато през стъкълцето на човешкото всекидневие, практическата мъдрост е нещо прекрасно! Защото поощрява експериментирането и индивидуалния избор. Дори да правим грешки – това е в реда на нещата, нали мъдростта идва от опита, а не ни е дадена по рождение.