Friday, 15 July 2011

IPC и мечтата ми за неформално образование

от: Georgi Stankov

Това лято имах щастието да участвам в два уъркшопа в International People's College, в град Хелсингьор, Дания. Видях отвътре как работи институция, посветена на неформалното образование и на ученето през целия живот и се върнах пълен с впечатления, вдъхновение и идеи. Най-много енергия ми дойде от това, че осъзнах как концепцията за учене през целия живот работи на практика. Сега остава да направя нещо по въпроса в България.

За мястото 

Хелсингьор е по-известен по света като Елсинор, където се развива действието на Шекспировия "Хамлет". IPC е световноизвестно училище за неформално образование на възрастни. Създадено е от група ентусиасти след Първата световна война с надеждата, че когато хората се опознаят по-добре, те няма да воюват. Студентите са около 200 годишно, а професорите са 10. Сред възпитаниците му са и някои личности със сериозни постижения (сега не сещам за името, но сред тях е например един  от президентите на Кения, известен и като the founding father of Kenya). Най-старите постройки в колежа са построени с доброволния труд на студентите - сутрин учили, следобед работили. Почти всички преподаватели в IPC са негови бивши възпитаници. 

За атмосферата

Понеже училището е международно, преподаването е на английски език. Сред студентите има представители на всички населени континенти. IPC - това e светът, събран на едно място. Цари дух на любознателност, взаимно уважение, сътрудничество, подкрепа, приемане на различията. Идеята е задълбочено да се изучават науки, дисциплини и всякакви области на знанието, мисълта и действието, които биха обогатили студентите отвъд това, което предлага формалното образование. Дания е много неформална страна - хората са открити, свободни в облеклото и обноските си, много достъпни са за разговор и това се е пренесло и в атмосферата на колежа. Спокойно можеш да разговаряш с всеки професор и с директора. Неофициалността си личи и в това, че столовата е обща за преподаватели и студенти - сядаш до професора и заформяш разговор. 

IPC се е посветил да развива неформално образование за възрастни - това, което днес официално се нарича Учене през целия живот (Lifelong Learning). Това е вече част от традициите и ценностите на датското общество. Още преди 15  години, когато не знаех за IPC и други подобни датски колежи, бях удивен, че Лего ораганизира обучения за своите работници. Не е случайно, че пастор Грюндвиг, на когото ЕС нарече програмата си за образование за възрастни, е датчанин! 

За обучението 

В IPC има два семестъра: есенно-зимен и зимно-пролетен. Лятото е свободно, за да могат преподавателите да се занимават със собствени изследвания, да почиват или да пътуват. Затова през лятото IPC организира страхотни кратки курсове, като използва свободните учебни зали и кампуса за настаняване. 

Първият уъркшоп, в който участвах, е At the Crossroads. Той продължи от 26 юни до 2 юли. Организацията и провеждането му бяха финансирани по програма "Грюндвиг" на програма "Учене през целия живот" на ЕС. Темите на уъркшопа бяха: изследване на миналото и на ценностите, вземане на решение, работа в екип, решаване на конфликти.  Като дизайн и изпълнение, това беше главозамайващо обучение! Изключително добре замислено и проведено! А и много полезно в професионален план.
Международната група от уъркшопа At a Crossroads

Вторият уъркшоп беше Art and Science have Date in Nature. Той продължи от 3 до 7 юли. Този уъркшоп беше част от инициативата Global Week 2011 на IPC. Не, не беше психологическо обучение, така че се записах не от професионална, а от лична потребност. Беше част от желанието ми да откривам допирните точки между много (понякога на пръв поглед несвързани) области на живота. Темите: златно сечение, пентаграми, фрактали и т.н. Водещите бяха симпатична чешка двойка: художничката Anna Skoupa и програмистът Petr Dvorak.

Цялата група от всички уъркшопи на Global week 2011

Нашият уъркшоп Art and Science... в действие
Няколко думи за финал. 

Всъщност понякога е трудно да опишеш с думи това, което чувства сърцето. Благодарност, мир, любов, вдъхновение, идеи, споделяне... и какво ли още не се нарои в главата ми през тези две седмици в IPC. Иска ми се България да се развива повече неформално образование. Искам хората да са позитивни като Рут, за която ви разказах. И искам всичко, което правих досега разпиляно и на парче, да стане част от по-голямо, по-организирано и съзнателно усилие на по-голяма общност от lifelong learning ентусиасти.

Thursday, 14 July 2011

Представям ви: Рут Бергкуист

от: Georgi Stankov

Тя е на 83 години и е от Швеция. Срещнах я на Global week 2011, организирана от International People's College в град Helsingør, Дания. Рут участваше в уъркшопите Going Green и International Living. Възхищавах й се, докато гледах как смирено, скромно и тихо присъстваше в живота на колежа. Една от най-вдъхновяващите личности, които съм срещал през последните години.

Рут живее здравословно. Всеки ден изминава по няколко километра пеша. Съпругът й е на 93 и всеки ден кара колело. Но не е само това.

Рут се интересува от неформалното образование и от ученето през целия живот и затова беше на Global week. На 83 години тя вярва, че има какво да учи и че не е късно. Освен това е социално активна и участва в граждански инициативи за подобряването на живота на хората (затова си е избрала точно тези работилници). Рут не гледа сапунени опери и иска хората да я запомнят с нещата, които прави сега, а не преди 50 или 60 години. Тя вярва, че животът има стойност във всяка възраст и се стреми да цени и да изживява пълноценно всеки ден.

Човек може изпълни живота си със смисъл и хармония: чрез неформално образование, социална активност, творчество, споделяне на опита си с другите.

Ако жена на 83 години го прави, какво е вашето оправдание да не го правите? 

Friday, 8 July 2011

Животът е...

от: Georgi Stankov

Винаги съм поглеждал подозрително към така наречените "(само)надъхващи послания". Обикновено са повърхностни, но... сега намерих едно, което е просто прекрасно. 
Погледнете идеите в този лист и помислете къде сте вие. И какво е животът за вас?

Sunday, 3 July 2011

Как да "мерим" живота?

от: Georgi Stankov

Една от възможните мерни единици на живота: любовта. Наред с финансовата стабилност, кариерата, доброто здраве, даването и получаването на любов е начин да търсим смисъл в  живота.

Към тези мисли ме насочи прекрасният текст на песента Seasons of love (от мюзикъла Rent).



Five hundrend twenty five thousand six hundred minutes
Five hundrend twenty five thousand moments so dear
Five hundrend twenty five thousand six hundred minutes
How do you measure, measure a year

In daylight, in sunsets, in midnights, 
in cups of coffee, In inches, in miles
in laughter in strife,

In Five hundrend twenty five thousand six hundred minutes
How do you measure a year in the life

(chorus)
How about Love 
how about love
how about love
measure in love
seasons of love
seasons of love


Five hundrend twenty five thousand six hundred minutes
Five hundrend twenty five thousand journeys to plan
Five hundrend twenty five thousand six hundred minutes
how do you measure the life of a woman or a man

In truth that she learned 
or in times that he cried
In the bridges he burned
or the way that she died

Its time now to sing out
though the story never ends
lets celebrate remember a year 
in the life of friends

(chorus) 

Remember the Love 
remember the love
remember the love
measure in love
seasons of love
seasons of love

Как едно споделяне направи Деня на психолога различен за мен

Днес е 4 април - денят, който преди вече немалко години българската психологическа общност реши да избере за свой професионален празник. Ден...