Да учиш през целия си живот?

от: Georgi Stankov

Разказаха ми за една пенсионерка от Хасково.

На 70 години се записала се на курс по рисуване. Решила, че е дошло времето да направи нещата, по които се увличала като млада, но поради различни причини не успяла да осъществи. Знаете - семейство, деца, работа... Когато се явила при учителката, тя заявила, че си дава една година да разбере ще стане ли от нея художник или не. И започнала с голям хъс. Другите курсисти били ученици, мечтаещи да учат архитектура или дизайн. А бабата отишла за... удоволствие.

Добре де, ами ако след една година бабата реши, че от нея няма "да излезе" художник? Това време загубено ли ще е?

Не. Дори да реши, че не "става" за художник, за тази една година тя ще научи повече за историята на изкуството, ще напредне в различни техники и стилове, ще се научи да наблюдава и да да размишлява върху изкуството. И ще знае, че е опитала!

Защото имаме проблем с опитването. С това да се осмелим да опитаме. Познавам много хора, които въздишат за нещо непостигнато, а никога не са опитали и да постигнат. Дори да не ни приемат в университета на мечтите ни, дори да не ни одобрят за нова работа, какво ни пречи да се самоусъвършенстваме? Какво ни пречи да опитваме нови неща? Какво пречи да търсим информация? Какво ни пречи да я споделяме?

Може би леността? Може би липсата на пряка материална полза? Или защото не откриваме смисъл да го правим? Или може би заради страха от неуспеха? Или общественото мнение, представено от мъдри чичовци и лелки, може да заяви, че нещата, от които се интересуваме, са глупави, детински, неподходящи за "положението" ни? Или друго? Мисля, че почти нищо не би ми попречило. Както и на бабата.

Откъде идва стремежът да знаем и можем повече? Дали не е още от детството?

Детето се ражда любопитно. Ако средата го подкрепи в това да бъде любопитно и търсещо отговори, вероятно ще е получило един от най-ценните дарове за целия живот. Когато порасне, на такъв човек няма да му е скучно, a дните му ще са пълни със смисъл. 

Затова казвам: трябва да учим през целия живот. Образованието настина може да продължава през целия живот. Поощрявам хората, които питат, търсят и искат да знаят и могат повече. Вярвам, че любознателността на малките и големите хора трябва да се отглежда, подкрепя и обгрижва. А Вие?

Четирите елемента на културата

от: Georgi Stankov

Според най-известния изследовател на междукултурните различия - холандският социален психолог Хеерт Хофстеде, - всички култури имат 4 основни елемента: Символи, Герои, Ритуали, Ценности. (1)

Хофстеде ги представя като четири концентрични кръга. 

Най-вътре, в сърцевината, са Ценностите. Това са най-дълбоките, най-устойчивите и предавани през поколенията вярвания и убеждения. 

Следват Ритуалите - колективни дейности, които са социално важни и чрез които можем да разетем ценностите на културата. Например: начините, по които хората се поздравяват, религиозните церемонии, честването на встъпването в зрялост... 

На трето място са Героите - тези живи или мъртви хора, притежаващи характеристики, които са считат за особено ценни в дадена култура, и които с поведението си служат за ролеви модели на членовете на тази култура. 

Последният, външният кръг е за Символите - думите, жестовете, образите и обектите, посредством които членовете на едно общество, на една културна среда, могат да се разбират. Символите са последният елемент, защото най-лесно се променят.


В своите забележителни изследвания Хостеде открива, че различните култури имат различни ценнности, ритуали, герои и символи. А преходът от една култура към друга може да причини културен шок.

-------------------------------------------------------------
(1) Хофстеде, Х. (2001), Култури и организации: софтуер на ума, С., Класика и стил 
------------------------------------------------------------- 
Бележка: тази статия излиза едновременно като огледална публикация в "Разговор за психологията" и в специализирания ми блог "Междукултурни умения"