Преди няколки седмици ме попитаха кой университет е по-добър за обучение по психология: Софийският или Великотърновският. Веднага отговорих, че в България Софийският университет дава най-добрата подготовка по психология, а единствената му истинска алтернатива е Нов български университет.
Сега ще отговоря по-подробно на въпроса и ще обясня какви са аргументите ми за това. Преди всичко обаче, ясно подчертавам, че по принцип в България университетското образование е на ниско ниво. И най-добрите ни университети изостават от образците на запад: в използваните технологии, в научните изследвания, в нивото на преподавателите и студентите, в админстративната дейност. Така че дебатът "кой е по-по-най" в България е като малка бура в чаша вода. Нито един български университет не изпъква с някакви изключителни предимства.
И все пак, на общия фон на образованието в България, в частност - на висшето образование, и съвсем частно - на обучението по психология, Софийският университет е запазена марка. Това е Алма Матер на българската интелигенция за последните 122 години и това е люлката на българската психология.
Какво има СУ, което другите университети нямат?
Първо, СУ има собствена психологическа школа, която е на повече от век. Тази школа произлиза пряко от основателя на модерната научна психология - Вилхелм Вундт. Не знам дали колегите от други ВУЗ-ове у нас в дисциплината "История на психологията" учат за развитието на психологията в България, но аз съм учил, че сред студентите на Вундт има българи - Никола Алексиев, Спиридон Казанджиев, Цветан Радославов, Кръстьо Кръстев и други. Тези млади учени завършват в Германия и се връщат в България. Алексиев защитава докторат под ръководството на Вундт и създава Психологическата лаборатория в Софийския университет. Казанджиев също е дългогодишен преподавател в университета. Другото знаково име на българската психология - Генчо Пирьов - учи в САЩ при Едуард Торндайк. Имах щастието да видя Пирьов в залеза на живота му, беше дошъл за кратко до факултета и Цани Цанев обясни тихичко на колегите, че това е той. Преподавателите в СУ (сред тях са абсолютни капацитети като Пламен Калчев, Людмила Андреева, Соня Карабельова, Ирина Зиновиева, Евдокия Христова, Снежана Илиева, Жорж Балев, Иван Бардов и Емилия Алексиева) са наследници именно на тази първа и най-стара психологическа школа в България.
Второ, СУ е бранд. Всички, които сме учили психология на рекламата и сме работили в тази област, знаем как се създава бранд. Психологията в СУ има бранд. Защо? Първо, защото от Освобождението насам София е естественият културен, интелектуален, стопански и политически център на България. Генерации наред са израснали с мечтата да учат в Университета (с главно У, защото цели 74 години това е единственият български университет). Отлична диплома по психология от СУ за мен тежи повече, отколкото отлична диплома от друг български университет. Един пример: през 2001г. кандидатствах за работа. Назначиха ме. Години по-късно научих, че ръководителите на институцията (самите те добре образовани и грамотни хора), възкликнали, когато видели дипломата ми (и успехът в нея). Разбира се, за 4 години на тази позиция се налагаше многократно да доказвам качествата си. Правих го повече от успешно. Така се създава бранд - и личен, и на университета, от който си излязъл като професионалист.
Трето, приемът по психология в СУ е по-труден. Въпреки, че днес е много по-лесно един млад човек да стане студент, отколото преди 20 години, в СУ все още има голяма конкуренция за прием на студенти. Психологията през последните 15-16 години неотменно е в топ 3 по броя на желаещите да учат. Всяка година примерно 1500 души посочват като свое желание да учат психология, но накрая приемат едва около 50 кандидати. Това сито остава и след завършването на бакалавърската степен на образование. Ако 50 души се дипломират като бакалаври в СУ, само 35 могат да продължат в магистърските програми. Хората, които искат да учат магистратура, трябва да имат висок успех, иначе отпадат. За сравнение - провинциалните университети имат свръхприем на магистри по психология, въпреки че често приетите дори не са бакалаври по психология.
Четвърто, качеството на психолозите, подготвяни в СУ, е по-добро. Това е поради две причини - първо, собствената школа и традиция, която продължава да носи висок академичен дух. В СУ може да учиш и дисциплини, които на прав поглед са старомодни, скучни, некомерсиални - въобще ненужни, но когато минат година - две, разбираш защо и с какво са важни. Пример - статистика, психолингвистика, психопатология и т.н. Второ - все още мнозинството качествени кандидат студенти от страната се целят именно в СУ. А те се целят в него заради точка 2 - "брандът Алма Матер." Това, че в СУ влизат по-качествени кандидати, значи, че нивото на курсовете ще е по-високо, ще има по-смислени дискусии и по-логични въпроси, ще има повече търсещи умове. Една история: преди десетина години колежка - дипломантка от НБУ беше неприятно изненадана, че научният й ръководител я критикувал за методиката на дипломното изследване. Какъв беше проблемът? Тя направила едно голямо и амбициозно проучване на експериментална група, но не й хрумнало, че трябва да изследва и контролна група, за да може да сравнява резултатите. А това студентите в СУ го учат още в първи курс. В СУ не може да се надяваш, че ще защитиш дипломната си работа с отличен, ако нямаш експериментално изследване и ако не си го направил по правилата. Още един пример: наскоро МОН изготви Рейтинг на университетите в България. Знаем, че министър Игнатов не е от горещите провърженици на СУ, което доказа и като ректор на НБУ, и като министър. В класацията обаче СУ неотменно е номер 1. Конкретно за психологията, класирането е в следния вид: на първо място е СУ, на второ - НБУ, на трето - ПУ, на четвърто - ЮЗУ, на пето - ВСУ, на шесто - ВТУ. Между другото, същото сочат световните университетски класации. СУ е единственият представител на България в Топ 1000 на света.
Пето, в СУ няма задочно обучение по психология. Може би задочното обучение е подходящо по история, филология или икономика, не знам. Но не мога да си представя, че това е допустимо за психологията. Как се изгражда един психолог чрез задочно обучение? Като чете лекции и книжки на работното си място - примерно в магазин за домашни потреби, в интернет зала, в център за социални услуги? Как се изгражда психолог в СУ? Ето как. За пет години в СУ студентите учат над 50 дисциплини. По половината от тях освен лекции, има упражнения. На упражненията всяка седмица се дава задача, която да е готова за следващата. Това е съчетание на теория и практика, изискващо постоянно четене в Университетската и Народната библиотека, търсене в интернет, посещения на центрове, лаборатории, провеждане и обработка на тестове. Мисията е невъзможна, ако живееш и работиш във Видин, а учиш задочно във Велико Търново и ходиш там два пъти годишно на т.нар. "очни".
Психологът трябва да има знания и умения за диагностициране, оценяване, анализиране, планиране, консултиране. Работата на психолога в много отношения е сходна с работата на лекаря. Има ли задочно обучение по медицина? Няма. А защо тогава има задочно обучение по психология? Защото някои от университетите у нас имат добър бизнес усет и откриха чудесна пазарна ниша. СУ не прави компромис в името на по-високите държавни субсидии за всяка бройка студент, нито заради таксите от студентите. Задочните магистртури в ПУ, ВТУ и други ВУЗ-ове доведоха до свръхпроизводство на "кадри" със знания и умения, обратнопропорционални на неоправдано високото им самочувствие. Тези хора заемат позиции, на които можеха да работят деца, завършили същите университети, но учили прилежно 4 или 5 години редовна форма на обучение, започнали от "а" и "б" и стигнали до "ю" и "я". Казвам го без личен интерес, защото самият аз имам добра професионална реализация, добра професионална репутация и прилични доходи. Ако имам интерес, той е по-скоро за авторитета на гилдията и за качеството на услугите, които предлагаме всички, кичещи се с прозвището "психолог."
Разбира се, не всичко в СУ е "цветя и рози". Основният проблем е ригидната администрация. Страшната бюрокрация е абсолютен бич за душевното спокойствие на студентите. Чакането на опашки пред канцеларията на специалността е изпитание, достойно за инициацията на всеки средновековен герой.
А НБУ? Какво го прави единствената реална алтернатива на СУ?
НБУ има няколко сериозни достойнства:
- добра административна организация;
- добри преподаватели - някои от тях са преподаватели в СУ и са учили в СУ, напр. Енчо Герганов и Елена Паспаланова. Други са минали психоаналитично обучение в чужбина, напр. Красимир Таушанов, Никола Атанасов, Димо Станчев, Орлин Тодоров;
- добре замислени магистърски програми, съчетаващи теория и практика;
- стремеж за собствен имидж, който не копира "големия брат СУ"
Ако трябва да посоча недостатък, това е - по мое мнение - несистематизирано обучение, което се предлага. Има опасност да се втренчиш в много детайли и да изгубиш цялостната картина. След пет години обучение човек може да не знае фундаментални принципи, защото са изглеждали безинтересни и скучни и просто е избрал да не ги е учи.
В заключение: надявам се, че съм ясен и разбираем. Още веднъж подчертавам, че като цяло нивото на образованието в България е години назад от европейските и особено от американските стандарти. Не знам при това положение дали и до колко има значение дебатът кой е "първи на село", ако перифразирам думите на Цезар.
Знам, че нашите клиенти имат правото на възможно най-добрите психологически услуги, и че трябва да имаме общи принципи и критерии за измерване на знанията и уменията на психолозите. И те трябва да са над субективния опит, преживявания и нагласи на отделни индивиди или над конкурентните сравнения на самите психолози в стил "моята играчка е по-лъскава от твоята" и "моят татко е по-силен от твоя". Надявам се, че успях да избегна второто и да се доближа до безпристрастния анализ :)
Знам също, че освен добро желание и/или лични амбиции, психологът трябва да притежава научна компетентност, високи стандарти за работата си и професионална етика. Това научих в СУ и към това се стремя през последните 11 години.
Пето, в СУ няма задочно обучение по психология. Може би задочното обучение е подходящо по история, филология или икономика, не знам. Но не мога да си представя, че това е допустимо за психологията. Как се изгражда един психолог чрез задочно обучение? Като чете лекции и книжки на работното си място - примерно в магазин за домашни потреби, в интернет зала, в център за социални услуги? Как се изгражда психолог в СУ? Ето как. За пет години в СУ студентите учат над 50 дисциплини. По половината от тях освен лекции, има упражнения. На упражненията всяка седмица се дава задача, която да е готова за следващата. Това е съчетание на теория и практика, изискващо постоянно четене в Университетската и Народната библиотека, търсене в интернет, посещения на центрове, лаборатории, провеждане и обработка на тестове. Мисията е невъзможна, ако живееш и работиш във Видин, а учиш задочно във Велико Търново и ходиш там два пъти годишно на т.нар. "очни".
Психологът трябва да има знания и умения за диагностициране, оценяване, анализиране, планиране, консултиране. Работата на психолога в много отношения е сходна с работата на лекаря. Има ли задочно обучение по медицина? Няма. А защо тогава има задочно обучение по психология? Защото някои от университетите у нас имат добър бизнес усет и откриха чудесна пазарна ниша. СУ не прави компромис в името на по-високите държавни субсидии за всяка бройка студент, нито заради таксите от студентите. Задочните магистртури в ПУ, ВТУ и други ВУЗ-ове доведоха до свръхпроизводство на "кадри" със знания и умения, обратнопропорционални на неоправдано високото им самочувствие. Тези хора заемат позиции, на които можеха да работят деца, завършили същите университети, но учили прилежно 4 или 5 години редовна форма на обучение, започнали от "а" и "б" и стигнали до "ю" и "я". Казвам го без личен интерес, защото самият аз имам добра професионална реализация, добра професионална репутация и прилични доходи. Ако имам интерес, той е по-скоро за авторитета на гилдията и за качеството на услугите, които предлагаме всички, кичещи се с прозвището "психолог."
Разбира се, не всичко в СУ е "цветя и рози". Основният проблем е ригидната администрация. Страшната бюрокрация е абсолютен бич за душевното спокойствие на студентите. Чакането на опашки пред канцеларията на специалността е изпитание, достойно за инициацията на всеки средновековен герой.
А НБУ? Какво го прави единствената реална алтернатива на СУ?
НБУ има няколко сериозни достойнства:
- добра административна организация;
- добри преподаватели - някои от тях са преподаватели в СУ и са учили в СУ, напр. Енчо Герганов и Елена Паспаланова. Други са минали психоаналитично обучение в чужбина, напр. Красимир Таушанов, Никола Атанасов, Димо Станчев, Орлин Тодоров;
- добре замислени магистърски програми, съчетаващи теория и практика;
- стремеж за собствен имидж, който не копира "големия брат СУ"
Ако трябва да посоча недостатък, това е - по мое мнение - несистематизирано обучение, което се предлага. Има опасност да се втренчиш в много детайли и да изгубиш цялостната картина. След пет години обучение човек може да не знае фундаментални принципи, защото са изглеждали безинтересни и скучни и просто е избрал да не ги е учи.
В заключение: надявам се, че съм ясен и разбираем. Още веднъж подчертавам, че като цяло нивото на образованието в България е години назад от европейските и особено от американските стандарти. Не знам при това положение дали и до колко има значение дебатът кой е "първи на село", ако перифразирам думите на Цезар.
Знам, че нашите клиенти имат правото на възможно най-добрите психологически услуги, и че трябва да имаме общи принципи и критерии за измерване на знанията и уменията на психолозите. И те трябва да са над субективния опит, преживявания и нагласи на отделни индивиди или над конкурентните сравнения на самите психолози в стил "моята играчка е по-лъскава от твоята" и "моят татко е по-силен от твоя". Надявам се, че успях да избегна второто и да се доближа до безпристрастния анализ :)
Знам също, че освен добро желание и/или лични амбиции, психологът трябва да притежава научна компетентност, високи стандарти за работата си и професионална етика. Това научих в СУ и към това се стремя през последните 11 години.
