Чак се зачудих, че е минало толкова много време.
Пътят ми е криволичещ, лъкатушещ, понякога трънлив, има завои, нагорнища и надолнища, рядко беше права магистрала.
Може би защото учителите ми бяха вдигнали високо летвата на изискванията, които с колегите ми имахме към себе си?
Може би защото поехме по този път в друго време, когато психологическата култура на обществото ни беше много ограничена, а частната практика - непозната?
Може би защото на 24 години не знаех това, което знам на 49?
Всичко това, а навярно и още много други причини, направиха моя път такъв. И сега, когато се подготвям за първите си стъпки през 2026 г., чувствам само усещане за движение, тишина и вътрешна посока.
