Има ли място за изкуствен интелект в управлението на държавата?

О, да - има място. Неще повече, полезно е да помислим върху възможността България да се управлява от изкуствен интелект! Не се шегувам.

Но преди да вдигнете вежди, нека разкажа как стигнах до това толкова категорично мнение. Преди седмица Изкуственият интелект Amper издаде своя първи албум. Ето една от композициите в него: 

Всички песни са изпълнени от певицата Taryn Southern. Amper е съвместна разработка на музикални и технологични експерти. Все още не знаем какви са бъдещите му творчески планове, може би и той не знае. 

Въщност какво прави Amper? Той съчетава различни променливи - ритъм, темпо, тоналности, хармонии, инструменти, музикален жанр, композиционни похвати като контрастни дялове в произведението, вокални мелодии и техники и т.н. 

Новината за активното  музициране Amper ме наведе на идеята, че можем да използваме ИИ не само в различни сфери на производството, но и в обществения живот - най-вече във формулирането на решения в публичния сектор. Можем да създадем Изкуствен интелект за управление на държавата. Така, както се прави програма за игра на шах или го, можем да направим свръхкомпютър, да въведем в него 100 000 000 комбинации с варианти за решения в изпълнителната власт, да му зададем приоритети по сектори, желани крайни резултати и морални ценности (примерно да се търси дългосрочен устойчив ефект от решенията, или при решение да се търси общият интерес и колкото може по-малко хора да са недоволни, като винаги се търси и компенсация за недоволните и т.н.) и да го оставим да ни управлява. Сигурен съм, че ИИ може да се справи по-добре от някои реални личности в политиката и администрацията. 

Какви ще са ползите от ИИ в управлението? 

1. ИИ може да се подготви за стотици, хиляди, десетки хиляди възможни променливи, при които ще разполага с информация, за която на експертите в администрацията и на управленците ще е нужно доста повече време да съберат, синтезират и анализират. 
2. ИИ може да комбинира различни ситуации и да изготвя бързи варианти за решение. Представете си ситуация, при която две неочаквани кризисни явления следват едно след друго (както заметресението и последвалата ядрена авария във Фукушима, Япония). Докато хората се лутат какво да предприемат и как да действат логически правилно и последователно, един алгоритъм в ИИ ще реши това доста по-бързо. 
3. Във връзка с горното, емоционалната неутралност на ИИ може да се окаже животоспасяваща в кризи, налагащи критични решения. Ние, хората, сме емоционални същества - гневим се, страхуваме се, обичаме се, конкурираме се и т.н., а това най-често влошава способността ни да преценяваме и действаме адекватно. 
4. ИИ може да създава държавния бюджет по-добре от всяко правителство. Той може също така да разрешава проблеми при спорове между различни заинтерсовани страни. Представете си споровете между синдикати и работодатели - примерно правителството и учителските синдикални организации. Едната страна иска по-високо заплащане, другата е склонна да отстъпи малко, но същевременно мисли и за другите ресори и пера в бюджета, за които има натиск от други страни. ИИ може да отчете всички разностранни интереси, всички приходни и разходни дейности, да предвиди дефицита и излишъка, да разпредели средствата по пера и да прецени къде колко може да се варира със сумите, за да може правителството да лавира с по някоя и друга стотна от процента. Това пък би ограничило доста корупцията. Между другото, ИИ може да взема решения, като се съобразява и с текущите тенденции в общствените нагласи - примерно ако либерална партия с пропазарна програма или ако социалдемократическа партия спечелят изборите, това трябва да се отрази в решенията на ИИ. Което пък би увеличило предсказуемостта и знанието, че  получаваш това, за което гласуваш, а оттам и доверието в политическата класа.

В заключение:

Човешкият фактор (X-factor) е отвъд и над всичко, което логиката и прецизните изчисления могат да ни кажат. Ето защо не гледам на ИИ в перспективата на старата sci-fi фабула за борбата между човек и машина. ИИ е инструмент. Това, разбира се, ще значи, че в пълна сила тук важат Трите закона на роботиката. И като всичко, създадено от човека, ИИ все ще си има недостатъци, което пък ще ни напомня, че имаме още много, много да се развиваме...

Алфред Кинси и сексуалната революция

На този ден през 1954-а списание Time излиза с портрет на Алфред Кинси на корицата си.

Алфред Кинси е известен изследовател на сексуалността и прави важни приноси в научното изследване на сексуалното поведение на хората. Написал е два фундаментални труда за сексуалния живот на мъжете и жените. За времето си (края на 1940-те - началото на 1950-те) това е същинска революция. Защо? 

Кинси открива, че отвъд социалните роли на половете и установените общствени нагласи кой какво, как и колко, сексът е супер важен за всички. Казано с други думи: не само мъжете, но и скромните американски домакини също имали желания и страсти, само че пуританската култура не позволявала изразяването им... Ако си спомняте "Мостовете на Медисън", нещо подобно е сполетяло италианката Франческа, която се е забутала в дълбоката американска провинция и е станала тиха домакиня.

Благодарение на Кинси става ясно, че много табута принуждават хората да крият огромна част от живота си, да мълчат по важни въпроси, да се притесняват открито да говорят. И въпреки табутата, в интервютата си с хиляди изследвани лица, Кинси открива, че скритото съществува - като дълбок океан, под чията привидно спокойна повърхност има всякакви вълнения. 

Примери: 

- близо една трета от женените мъже са имали извънбрачна връзка; 

- жените (считани едва ли не за асексуални сред повечето кръгове на американското общество) имали сексуални желания, и още как!  

- една четвърт от хората в изследваната популация е имала някаква форма на хомосексуално поведение (това не включва непременно сексуален контакт, може да е мисъл или фантазия); 

- сексуалното удоволствие помага на хората да се чувстват добре като цяло; наличието на желание и липсата на удоволствие обаче действат по обратния начин.

И както Фройд би казал, най-голямото доказатеслтво за съществуване на Несъзнаваното е, че го отричаме. По същия начин, това, че консервативните граждани на Америка отричат  и заклеймяват изводите на Кинси, доказва наличието на пуритански табута. Е, през изминалите над 70 години, Кинси е доказано прав.

Няма какво повече да кажа, освен че: 

1. Всички искаме да правим секс.

2. Добре е да правим секс. 

3. Добре е правим повече секс. 

4. Добре е спокойно да си го признаем, защото хем е истина, хем не е грешно и срамно.