Очакваното стана факт вчера - анонсираните и изпитани в някои страни бутони за социални реакции на Фейсбук вече работят и в България.
Но през изминалите месеци Фейсбук поработиха здраво, за да изследват реакциите на потребителите. В резултат от простата дихотомия харесвам - не харесвам, проектът им се разви до доста по-пълноценен набор от емоционални реакции. Шест реакции вместо една - дали, как и защо този подход би работил в социалната мрежа? Някои от първоначалните отзиви на 6-измерната система за реагиране откровено се присмиваха и иронизираха. Например учителят Емил Джасим набързо отрече нововъведението. Джасим, който миналата година бе обявен за един от най-влиятелните български потребители в социалните мрежи, отсъди: С това смятам темата за изчерпана. Закачки като изображението по-долу се разпространиха скоростно и станаха мемове. Някои от шегите включваха дори общонародния "любимец" Пеевски.
 |
| Още по-забавна версия на този gif има ТУК! |
Темата съвсем не е изчерпана. Ето моите четири тезиса:
1. Емоционалните реакции във Фейсбук отразяват тенденцията социалните мрежи да прилагат повече от естествените за човешите взаимодействия процеси и поведения. Така например Goolge+ въведе социометричния принцип: че междуличностните връзки са несиметрични и можем да следваме някой, без да очакваме реципрочност. (Темата е подробно разгледана в статията Kръгове и социометрия в Google+). Впоследствие Facebook и LinkedIn също въведоха бутона Follow, позволяващ на потребителя А да получава обществените публикации на потребителя Б, без да са свързани в приятелство.
2. Фейсбук има устойчив и последователен стремеж да дава възможност на потребителите по-пълно и точно да изразяват настроенията си по невербален начин. Писаното слово във Фейсбук, също както и разговорът на живо, са вербално поведение. Онлайн комуникацията обаче също предлага пространство за невербално изразяване. Емоционалните реакции изобщо не са първи опит в тази насока. Преди това се появи възможността потребителят да отбелязва в статуса си какво прави и как се чувства. Припомням как изглежда това в три снапшота:
 |
| Стъпка 1: Възможност потребителят да посочи с каква дейност се занимава или как се чувства. |
 |
| Стъпка 2: Посочване на дейността, с която потребителят е зает. Но преди всичко, на първо място е отразена възможността потребителят да сподели емоционалното си състояние. |
 |
| Стъпка 3: Някои от емоционалните преживявания, които потребителят може да посочи. При това не са само тези. Скролване надолу предлага още: тъжен, развеселен, положителен, вдъхновен, страхотен, чудесен, влюбен, мотивиран, гневен, раздразнен, удовлетворен, уплашен, фрустриран, разбит, уверен, глупав, скучаещ и т.н. |
И ето как може да изглежда статус, включващ емоционалното ни състояние:
3. Тепърва ще се търсят начини за прецизното изразяване на по-богат спектър от емоционални преживявания и обогатяване на невербалното поведение онлайн. Това, че емоционалната интелигентност се е появила и развила при комуникация в офлайн среда, не значи, че нямаме потребност да изразяваме емоциите си по безсловесен начин в социалните мрежи. Именно тази потребност преди години доведе до появата на първите емотикони, които днес всички използваме постоянно. Обзалагам се, че всички знаете какво значат :) ;) :D (y) :p :* Емоционалните реакции могат да се превърнат в средство за поддържане на емоционалната ни интелигентност онлайн и на познанието ни за нас самите.
4. Досега под "социални реакции" разбирахме три действия спрямо дадено съдържание: [а] харесване (плюсване в Google+, сърчице в Twitter и Pinterest и т.н.), [б] споделяне и [в] коментиране. Въз основа на данните за социалните ни реакции, алгоритъмът на Фейсбук изчислява публикациите и статусите на кои потребители, с които сме свързани в мрежата, ще се появяват по-често в News feed-a ни. Сега социалните реакции стават по-богати, а общуването - още по-пълноценно. Емоционалните реакции могат да са полезен източник на информация за изгражданието на социалния граф на всеки потребител. За компания, чийто бизнес модел е базиран на събирането и обработването на данни за потребителското поведение, това може да е източник на сведения за интересите на потребителите, а оттам - за това какви статуси (и дори какви реклами ) са по-склонни да виждат на екраните си. Така в крайна сметка и създателите на съдържание ще получат по-подробна информация за това как хората реагират емоционално на различни мнения или новини.
Ето защо не трябва с лека ръка да отписваме иновацията на Фейсбук. Тя може да претърпи модификации, да еволюира във времето, но няма да изчезне.
