"Живите мъртви" и психологията на ръба

Промоционалният плакат на
Живите мъртви от 2010г.
Изображението се използва
по правилата за
честна употреба.

Снощи, след няколкомесечно прекъсване, продължи четвъртият сезон на сериала +The Walking Dead  (Живите мъртви, както е известен в България). Това беше добър момент за почитателите му, сред които съм и аз :)

Постапокалиптичният сюжет за живота на шепа хора, оцелели след злощастна зараза и превръщането на почти цялото човечество в зомбирана хищна тълпа, не е нов - киното и литературата отдавна експлоатират тази идея. Постижение на екипа е, че успешно създава потискаща, злокобна и понякога безперспективна атмосфера. Но изключителното в този сериал е майсторството, с което сценарият използва психологията на ръба*. 

Освен трилър и хорър, Живите мъртви е и психологическа драма. В него има няколко елемента, заслужаващи отбелязване: 

Първо, вземането на решения в екстремни ситуации. Когато нямаш време да мислиш и трябва да направиш бърз избор, или когато стресът е силен и ограничава способността ти за задълбочена преценка, или когато попадаш пред напълно непознат проблем... какво ще направиш? В сериала това се случва много често. Решения, взети под диктовката на инстинка за оцеляване (и в този смисъл рационални, макар често предизвикващи моралните норми), се редуват с решения, които не следват нито логиката на оцеляването, нито на морала. Но това най-добре илюстрира объркаността и хаоса в главите на героите.

Второ, социалнопсихологическите процеси в малка група. Сценаристите на сериала постоянно разглеждат въпросите за конфликта, чувството за принадлежност, сплотяването и разделянето в групата (например Андреа избра да остане с губернатора на Уудбъри), различните лидерски подходи по време на криза (харизматичното, но манипулативно и агресивно лидерство на губернатора на Уудбъри срещу основаното на хуманни ценности лидерство на Хършел), влиянието на различията или на личните отношения върху климата в групата и нейната ефективност, и накрая - емоционалните преживявание на групата и на индивидите при всички тези събития. 

Трето, развитието на характерите.  То е свързано с (а) личностните предиспозиции, които се отключват от (б) процесите в групата и (в) нейната реакция на външните събития. Докато някои персонажи са сравнително по-устойчиви и непроменливи и оттам предсказуеми в поведението си (например Хършел с функцията му на морален арбитър), други понякога се "люшкат" между различни състояния (като Рик след загубата на жена си), а трети се променят поради динамиката на груповия живот и вътрешни процеси (Шейн) или заради фактори като възрастта (Карл навлиза в пубертета и дръзко търси независимост).

Тази триада ме привлече към сериала. Ако човек преодолее идеята, че сюжетът е само е шок и ужас, ще открие интересни психологически моменти.

--------------

* "Психология на ръба" - харесва ми да наричам така процесите на вземане на индивидуални и групови решения в крайно напрегната обстановка.