"Детско царство" - ролева игра за деца

Беше 1 октомври, събота, ранен следобед. Слънцето щедро обсипваше пловдивския квартал "Тракия" с лъчите си, а птичките чуруликаха жизнерадостно в клоните на дърветата. Събота ранен следобед - по това време свободният човек, добре похапнал, се отдава на раздумка или сладка дрямка пред телевизора. Свободният човек - да, но с +Elitsa Hristova бяхме заети и дрямката беше непостижим блян.

Заехме пространството между бл.151 и бл.152 в пловдивския ж.к. "Тракия" и започнахме да режем дъски, да боядисваме и ковем. Трудихме се здраво, защото трябваше да се подготвим за ролевата игра за деца Детско царство, част от детската програма на +One Architecture Week в Пловдив.

В Детското царство децата преминаха през много препятствия, за да изградят и спасят своя град. Зла вещица направи всичко възможно да им попречи и затова децата трябваше да обединят сили, за да я спрат. Преминаването през огнена река, отключването на скритата врата, играта на доверието и търсенето на съкровище са забавни игри, но всъщност те са само част от процеса, който трябва да научи децата на по-важни неща.

По занимателен начин децата мислиха за различни професии и за разделението на труда, за взаимодействието между различните страни в едно общество, за логиката и смисъла на градоустройството, за екипната работа и вземането на решения и за това как сътрудничеството и намирането на общо решение води до добруването на всички.

Защото игрите могат  хем да са забавни, хем да са сериозни. Играта всъщност си е нещо много сериозно, особено ако питате 6-годишния ми син. И сериозни теми могат да се изследват чрез игра. Включително чрез ролева игра - няма как, това е психодраматистът в мен.

Преди снимките, нека разкажа какво искахме да дадем на децата с тази игра.  

1. Беше си чиста проба игра. Следователно донесе радост. 
2. Беше ролева игра. Слодователно даде на децата опит да мислят като някой друг, да мислят за неговите нужди, интереси и мотивация. 
3. Беше (малко нещо като) архитектурна игра. Децата мислеха за градоустройство, разположение на квартали, площади, мостове и т.н. Съвсем сами си построиха моста. 
4. Беше приключенска игра - децата преследваха вещица, преминаха през огнена река и т.н. 
5. Беше творческа игра. Децата бяха съавтори на играта. Ние дадохме формата, но те я запълниха в съдържание (а в някои случаи дори промениха формата).
6. Беше тийм билдинг. Играта показа как непознати деца за два часа могат да се превърнат в екип и да постигнат нещо заедно. Задачата беше още по-трудна заради разликите във възрастта и нагледно показваше как никак не е лесно да управляваш различията между 4- и 10-годишни.  

И така, ето малко снимки, благодарение на Силвия Георгиева от екипа на OAW 216. 

Първо наредихме материалите си на поляната:

Започнахме да строим замък между блоковете:

Добре, че си имахме печена доброволка от екипа на фестивала, 

която през цялото време ни помагаше:

Накрая се появи това. Ако не знаете, това е замък:

Малко по-късно дойдоха Децата и изобщо не чакаха покана - 

сами се заеха да усвояват пространството: 

Тук например строят мост. Коловозът, създаден от автомобилите, е река. Всъщност, в района има няколко такива реки, затова по-късно се появи и сал. Едната река беше огнена, но децата успяха да я преминат. 

Кольо Фичето си има достойни наследници.

  

Освен, че строиха, децата играха различни игри, които бяха част от общия сюжет. Успешното приключване на всяка игра беше стъпка към следващата фаза от сюжета.

Наред с физическите занимания, децата имаха възможност да мислят. Например: какви професии имат хората в един град? С какво се занимават? Къде са техните квартали, улици, площади? Къде е по-удобно да бъдат различните обекти в един град, според мястото им в живота на града?

Ето и картографиране. Елица е учила геодезия и други подобни, така че разбира как се правят карти, включително такива, на които черният път е река, а близките храсти - гора. 

Лошото на приказките е, че понякога в тях се появява някой злодей, който не оставя добрите да си живеят спокойно живота. В нашия случай това беше една вещица (естествено Елица), която пречеше на децата и техния град. За да я победят, децата тръгнаха на поход към нейното свърталище. 

И накрая децата не искаха да ни пуснат да си отидем. Е, поне някои от нас.

Накрая няма да пропусна да благодаря на хората, които спомогнаха организационно и логистично да направим ролевата игра: +assen assenov, +Magdalina Rajeva, +eneq hyperionska и +Ljubo Georgiev.