ГЕОРГИ СТАНКОВ

от: Georgi Stankov Познавате ли Кристиян Енчев - Крис ? Той е философ, блогър ,  босоходец , активен гражданин и вдъхновен творец от групата Handmade crew .  Крис: Кеф ти украшение, кеф ти тишина... Крис е измайсторил обички от тапи за уши. Резултатът от работата си нарича "шантава хрумколигавщина". Колкото и Крис да скромничи и да не се взима насериозно, произведението му е истинско изкуство. Защо? Първо , защото се е забавлявал, изпитвал е наслада от работата си, намирал се е в състояние на поток ( flow - според Михай Чиксентмихай тогава човек е напълно съсредоточен, въвлечен и отдаден на това, което прави). Творецът не бива да създава по задължение, заради заплата, срок, договор, външно очакване. Той трябва да се радва на творчеството си! Точно такава наслада изразява Крис, дори с измислянето на трудносмилаемо понятие като хрумколигавщина . Второ , защото е намерил ново креативно приложение на принадлежности с коренно различна функция. По същия начин

от: Georgi Stankov Гледах три реклами на канадския канал за филми за възрастни Amour .  Особеното в клиповете е, че бягат от традиционните правила и изразни средста за правене на реклама. Ако ни рекламират сапуни, шампоани, нов романтичен филм с Леонардо ди Каприо или последен модел на BMW, рекламите ще са  много по-изискани. А тук умишлено се бяга от това - няма сатен и коприна, няма приглушена светлина или нежна музика. Обратното - има доста натюрел , поне така както го представя порноиндустрията.  Всъщност рекламите едно към едно наподобяват завръзката на епизод от порно филм. Дори качеството на звука е като от домашно видео. "Никакви илюзии! Само твърдата истина! Вземате точно каквото искате!" Това е посланието на Amour и най-вероятно грабва сърцата на целевата си група - аудиторията на любителите на жанра порно.  А забавните финали на рекламите са също толкова креативни, колкото и идеята за подражание на оригинален филм! Дали Amour са успели, според Ва

от: Georgi Stankov На 18 март, неделя, обучавах група младежи на работа в екип, като част от този проект, за който вече писах . На снимката: работа в екип. Ето едно упражнение, което трябва да помогне на хората да имат повече доверие на членовете на екипа си.

от: Georgi Stankov Моя близка има приятел гей. Той твърди, че винаги когато се запознавал с някого, още при първия поглед и ръкостискане, можел да разбере дали мъжът срещу него също е гей.  Сетих се за това, докато четях Проблясък (Blink) от Малкълм Гладуел . Това е книга за "силата на мигновените решения" (както и за тяхната опасност). „Проблясък” е пълна с впечатляващи истории за мигновени прозрения: за изкуствоведа, който на мига открива, че представяна за антика статуя е фалшификат, но и за полицая, който грешно разбира, че заподозреният иска да извади оръжие, докато той всъщност посягал за портфейла си. Всеки ден имаме проблясъци. Всеки ден правим светкавични оценки на ситуации и хора. Всеки ден вземаме моментални решения. Не всеки път те са логични, обикновено са просто... усет.  Кога можем да се доверим на интуицията? Кога сме заблудени? Какво може да повлияе на преценките ни? Гладуел майсторски ни представя ценни данни за научни експерименти, теории и

от: Georgi Stankov Представете си организация, в която един шеф проявява различно отношение към служителите си. Едните имат привилегии, каквито другите нямат. Например: имат достъп до интернет, ползват служебен автомобил за лични цели, могат да излязат от офиса и да свършат нещо лично в работно време. Шефът говори с тях неформално, дава им бонуси, поглежда по-благосклонно към техните пропуски. Те имат и топли отношения извън фирмата. Другите нямат достъп до интернет, нямат право да използват служебния автомобил, не се чувстват поощрени да поискат да излязат от офиса по личен въпрос. Отношенията им с шефа са формални, не получават бонуси и чувстват, че шефът ги гледа по-критично. Да допълним, че и двете групи в организацията имат сходни задължения като специалисти, сходен професионален ценз и приблизително еднакви резултати в работата. Това е „да мериш с различен аршин.” Въпросът е дали там, където хората чувстват, че са поставени в неравноправно положение, те са мотивирани

от: Georgi Stankov Отдавна ме интересуват пространствата, в които децата играят. Детските площадки имат много важна роля за развитието на децата между 3 и 7 години. Тогава започват активните им занимавки заедно, социализацията и ролевите игри. Ето защо ме вълнува какво предлага една детска площадка на децата. С Тюркян - социолог от Анкара, която  временно работи в Хасково, започнахме съвместен проект с работно заглавие Haskovo playgrounds. Понеже сме в подготвителна фаза, все още не мога да разкрия продробностите за проучването. Нямаме комерсиални цели - правим го в обществена полза. Имаме добра идея и планираме да приключим работата си до края на годината. Привлякохме ценни сътрудници като доц.Иван Бардов от "Св.Климент Охридски" и Елиф Кайран от проект МеМо 2011 в Измир. Докато правим изследването и обработваме резултатите, ще поддържаме едноименния блог Haskovo playgrounds на английски. В него ще споделяме мисли, коментари и идеи за това как може да се подобри

от: Georgi Stankov Доста хора констатират духовното обедняване (а аз го наричам опростачване ) на нацията през последните години. Малко се прави, обаче, за положителната промяна. За това да стимулираш хората да се интересуват от култура, да говорят за култура, да създават култура. За това да промениш дневния ред на всекидневното им общуване, за това да промениш начина им на мислене и правене на нещата. Ето защо предлагам една малка промяна. Тя започва със съдържанието на новинарските емисии.  Предлагам да се правят рубрики за изкуство! Рене Магрит - Любовници, 1964, маслени бои върху платно Така както спортът има отделна рубрика в рамките на "По света и у нас" на БНТ, "Календар" на Нова телевизия или "bTV новините" и всички останали. И предлагам рубриката да отразява с репортажи малки и големи културни събития в страната и в чужбина. Мислите, че у нас няма култура, която да се показва ли? Ооо, грешите! Има, но е изолирана в ъгъла или се