Posts

Showing posts from July, 2012

Еранда и книгите

Image
от: Georgi Stankov Еранда беше момиче от града. Учеше дизайн и се възторгваше от красивото. Обичаше шума, движението, пъстротата и скоростта на живота в големия град. Тази сутрин Еранда изскочи от входа на кооперацията в най-слънчевото си настроение. Беше хубава, с мека усмивка и дълга коса. Беше облякла роклята с цвят на петрол с черно-бели цветя в стил art nouveau. Когато минаваше покрай любимата френска пекарна, вдиша дълбоко чудния аромат и помаха на собственичката. Денят беше прекрасен, а Еранда - пълна с велики идеи за дизайнерското изложение след две седмици. Малко след това, на ъгъла на булевард "Възход" Еранда спря. Видя как един човек вадеше книги от чувал и ги хвърляше в контейнера за смет. Когато си отиде, Еранда приближи контейнера. Момчетата от "Чистотата" си бяха свършили работата още по тъмно и книгите бяха на дъното на празния контейнер, недостъпни и унизени. Кому са били излишни, помисли се Еранда, как може за някой книгите да са излишн

Да видиш себе си в другия

Image
от: Georgi Stankov Спомняте ли си унищожителното земетресение в село Бисер преди само 5 месеца? Хиляди хора откликнаха на призива за помощ: едни с пари, други - с вещи, трети - с доброволен труд на място.  Причините да помагаме са различни. Ето една от тях: като в огледало виждаме себе си в страдащия. Споспбността да се поставим на мястото на друг човек, да опитаме да почувстваме това, което преживява той в дадена ситуация.  Един от най-мощните ни мотиви да даряваме е, че можем да се поставим на мястото на друг човек. Съпреживяването "като че ли съм аз" изключително силно влияе на алтруизма. Това преживяване на чуждото нещастие като свое става особено интензивно, ако наистина в миналото си сме имали подобен опит. Или ако имаме чувството, че някога за някого не сме направили достатъчно... тогава несъзнателно го компенсираме с помощ за непознати или слабо познати. Понякога пък се нуждаем от това да помогнем и да бъдем добри, за да излекуваме собствена неизлекуван

Градски идентичности, 12 май 2012

Image
от: Georgi Stankov Зад името "Градски идентичности" стои стремежът ми да намеря допирните точки между психологията и архитектурата. Това е мой стар интерес (виж статията Психологията среща архитектурата: малки мисли по голяма тема ) и през пролетта успях да изпробвам идеята си. Участниците в уъркшопа бяха любознателни младежи от Хасково, които имаха шанса да видят родния си град по съвсем нов начин. "Градски идентичности" има проста хипотеза: както един човек има персонална идентичност, така и градът има идентичност. Идентичността не е статична - тя е динамична и се влияе от политически, социални, икономически и културни събития, тенденции и процеси. А замисълът на уъркшопа е да покаже как се развива градската идентичност, както и да изследва възможните бъдеще-та на града. Сутринта на 12 май, събота, се събрахме в Градската градина. Бяхме ведри и свежи, ветрецът бодро ни даваше кураж, а слънцето дружески ни обсипваше с лъчи. Зехра, Галя, Живко, Дани,

Цената на живота: Пъзелът на аутизма

Image
от: Georgi Stankov Днес видях, че в YouTube са качили документалния филм на ТВ+ " Цената на живота: Пъзелът на аутизма ". Филмът е много ценен, защото повишава осведомеността и чувствителността на зрителите към проблемите и потребностите на децата с аутизъм в България. С тази цел и аз го вграждам за гледане в блога си.  Чрез  Цената на живота: Пъзелът на аутизма ще научите повече за основните симптоми за аутизма, за специалните образователни нужди на децата аутисти, за високата цена, която плащат родителите, за липсата на държавна политика за работа с аутистични деца. Ще научите също за родители с кауза, които правят и невъзможното в пестеливото на съпричастност българско общество, за да дадат най-доброто на децата си. Независимо от многото трудни за преглъщане и болезнени истини, този филм ще ви остави и нещо незаменимо: вяра, надежда и любов. Вяра, че нещата могат да бъдат по-добре. Надежда, че човечността ще надделее. Любов - евангелска, която апостол Павел

Свобода + креативност = L.E.D. Zeppelin

Image
от: Georgi Stankov Аника О'Брайън , която работи в лаборатория за създаване на роботи в САЩ, между другото си поиграла и сглобила ето това:  Два въпроса избухват тук като юлски пожар на Витоша:  Първо , за креативността . Това не е гениално, но е забавно, симпатично и оригинално. Въображението не е нищо друго, освен да използваме по нов начин познатите ни неща. Второ , за свободата на инженерите и техниците да си играят . Защото свободата, забавлението и креативността вървят ръка за ръка. Както в личния живот, така и във фирмата. Раждаме се с радостта от играта. По рождение сме любопитни. По природа сме играещи хора . Вярно е, че обикновено средата ни моделира по начин, според който в живота на възрастните няма много място за игра и спонтано творчество. Вярно е, че у нас почти всичко, което не е по калъпа, става обект за присмех. През училищните години губим голяма част от вродената си радост от играта и от естественото си любопитство, но ако искаме да се с

Роналд Рейгън за брака

Image
от: Georgi Stankov Според съвременниците Нанси и Роналд били безупречна двойка. И то не само пред камерите Познаваме покойния американски президент Роналд Рейгън като един от най-големите политици на 20 век. Същият, който нарече СССР "империя на злото". Една от главните заслуги за това, че днес живеем в по-демократично общество, отколкото поколенията преди нас, е на Рейгън. Но Рейгън е бил и човек. Бил съпруг, баща, приятел. И то далеч от медиите и репортерите. В тази му човешка роля - на съпруг и родител - го разкрива едно от писмата му.* През 1970г., дни преди синът му Майкъл да се ожени, Роналд Рейгън му написал думи, които заслужават да стигнат да повече хора. Това писмо има място в учебниците по фамилна терапия. По-долу давам грубия превод, който направих набързо.  Скъпи Майк, Чувал си вицовете, които се разнасят от всички "нещастно женени" и циници. В случай, че никой не ти предложи това, има и друга гледна точка. Навлизаш в най-смислената в

Умереното пиене усилвало социалните връзки в групата

Image
от: Georgi Stankov Една добра новина, която ще даде научна аргументация на любителите на пийването в компания защо трябва да продължават по избрания път! Съвсем ново изследване на университета в Питсбърг смело заявава, че умерените дози алкохол увеличават социалните връзки в групата . Изследването на проф. Майкъл Сайет и екипа му допуска, че умереното пиене оказва силно положително въздействие както върху мъжете, така и върху жените, когато са в компания. Разговорът над чаша сближава и непознати (Снимка:  This Is Money.co.uk ) Методологията Проучването обхванало общо 720 души - мъже и жени, - включени в множество отделни малки групи. Всеки участник в него бил разпределен по случаен признак в компанията на още двама непознати. Тримата сядали заедно на кръгла маса и имали 36 минути за разговор. Всеки разговор бил записван с камера, която запечатвала мимиките и говора на участниците в различните фази на общуването помежду им. След това учените  подробно анализирали  зас