ГЕОРГИ СТАНКОВ

от: Georgi Stankov От 20 до 22 януари 2012г. в Пловдив се проведе Психодрама фестивалът, организиран от Фондация "Кентавър Арт" и Българското дружество по психодрама и групова терапия.  Основната цел на фестивала беше психодраматистите да обменят опит в работата с широки кръгове от хора: творци, професионалисти в различни видове обучителни практики, комуникационната сфери, мениджмънта, бизнеса, студенти и др. Това ме вдъхнови, защото от години вярвам, че най-смисленото нещо, което може да направи нашата общност, е да излезе от затворения терапевтичен модел. "Навън" има много хора, които се нуждаят от подкрепа, но не биха влезли в терапевтичен кабинет - психодрамата трябва да мисли за тях и да потърси начин да се обърне към тях. Затова реших да участвам с проекта Срещата . Поставих 3 цели на уъркшопа:   • да потърси различни модели на „срещата”,  • да изследва ролите, в които влизаме в различни социални взаимодействия,  • да даде общ погл

от: Georgi Stankov Наскоро размишлявах защо в групови тренинги често давам на участниците да разрешават морални дилеми . Мислех си, че е важно хората да свикнат с идеята, че съществува алтернатива – перспективата на Другия. Решаваме кое е морално или кое е правилно, като се опираме на семейните си модели, възпитание и собствени житейски истории. Понякога следваме предначертани правила, които безусловно и безкритично сме приели за истинни и се удивляваме, възмущаваме или гневим, че някой вижда нещата по-иначе... А не можем ли и ние да опитаме да ги видим иначе?  Преди около 23 века философът Аристотел посетил остров Лесбос. Там му станало интересно да наблюдава как работят каменоделците зидари. Те трябвало да измерят обиколката на кръгли колони с линия. Но как се мери кръгла колона? Зидарите били изобретили огъваща се линия. "Ахааа!" - викнал наум Аристотел и така се родило разбирането му за практическата мъдрост – мъдростта да не следваме сляпо правилата, а да ги