ГЕОРГИ СТАНКОВ

от: Georgi Stankov От миналата седмица работя с хора, които са пожелали да се обучават в тънкостите на туристическия бизнес. Участниците в обучението са предимно ученици, плюс няколко по-възрастни. Обещах да помогна на приятелите си от Агенцията за европейска интеграция - Хасково по един техен проект по Програмата за трансгранично сътрудничество България- Гърция. От българска страна участва АЕИ, от турска - община Узункюпрю.  Моята роля е да тренирам участниците на:  - социални и комуникативни умения;  - творчески умения и работа в екип;  - умения за междукултурно общуване.  Методологията ми включва преживелищни упражнения, работа в малки групи, дискусии и твърдо избягване на утвърдените родни педагогически похвати. Впечатленията на обучаемите и организаторите са подчертано положителни.  Ето две снимки от днешната работа.  Няколко думи за откриване.  Едно от упражненията за креативност и работа в екип. Приятно и вълнуващо, а след дискусията - и полезно.

от: Georgi Stankov Това, че през последните две години все по-усилено се говори за нуждата от Закон за психотерапията в България, е добро. Добро е също, че това вече не е тема вътре в гилдията, а че има чуваемост - народни представители се ангажират да работят за такъв закон. А закон трябва да има, за да работим като психотерапевти по ясно регламентирани правила, които отсяват зърното от плявата и професионалиста от самозванеца, и които гарантират на клиента, че ще получи услуга при условия, съобразени с европейските стандарти за психотерапия. Разбира се, това не е гаранция за "оправянето" на клиента. Това ще е гаранция, че с клиента ще работи този, който трябва, и така, и както трябва. Разбирате, че не може да се разчита единствено на професионалната етика на психотерапевта и на неговата добросъвестност, когато днес всеки е свободен да постави пред офиса си табела с надпис "психотерапевт". През последните 20 години злоупотребата с понятието "психотерапе