ГЕОРГИ СТАНКОВ

от: Georgi Stankov Успяваме ли да оценим това, което имаме? Особено в моменти на благоденствие, благосъстояние, добро здраве... дали понякога не приемаме всичко като даденост?  А какво да правим, когато ни е сполетяла зла орисия? Когато нямаме, когато страдаме, когато не ни е провървяло? Хубаво е да помним: имаме право на избор! Всеки има право да избере надежда вместо отчаяние в труден момент, право да избере приемане вместо отхвърляне в отношенията си с другите, право да избере любов вместо омраза и така да прекара годината. Предприемайте рискове и бъдете готови да платите за това, следвайте сърцaтa си и правете нещата по свой начин, посещавайте нови места и срещайте нови хора. Имате право на всичко това (както и на обратното, така че изборът отново е Ваш). Желая Ви да направите всеки един ден от новата 2012г. съзнателен и изпълнен със смисъл. Живейте съзнателно!

от: Georgi Stankov Въведение Всъщност тук няма да пиша за глава, а за уволнение. За мен архитектурата е изключително важно изкуство (занаят, професия) и затова преди време писах за нея. През последните дни се случиха неща, които развълнуваха част от обществното мнение. Това налага да продължим с темата. Обстоятелствата Неизвестната за обикновения българин арх.Йорданка Кандулкова - директор на Националния институт за паметниците на културата - участвала в предаването "Открито" по БНТ. Там изразила своята и на Института позиция за ремонта на една сграда - паметник на култутрата в Бургас. Арх.Кандулкова заявила, че според нея и колегите й при този ремонт има сериозен порок: институтът е дал съгласието си за вътрешни промени на първия етаж на сградата, а инвеститорът променил драстично и фасадата. При това - откритие на водещата - в разрез със закона. В резултат Кандулкова е уволнена от министъра на културата. Аргументите: не е поискала разрешение за изявата

от: Georgi Stankov   Чували ли сте израза "социална епидемия"? Въведен е от американския топжурналист Малкълм Гладуел , за да обясни внезапните, неочаквани и бързо разрастващи се промени в нагласите, вярванията и поведенията на хората. Социалните епидемии могат да обяснят доста феномени, изследвани в социалната психология.  Споделям тук краткия филм "Бумерангът на добротата" (Kindness Boomerang) като въведение по темата "социални епидемии" и като малко "предястие". Скоро ще Ви сервирам и "основното": подробно ревю на идеите на Гладуел от книгата му The Tipping Point.

от: Georgi Stankov Под заглавието "ЗАЩО ТОЛКОВА МАЛКО УСПЯВАМЕ?" създателят на "ПроСофт" Юлиян Генов се опитва да си отговори на въпроса какво не ни достига, за да се радваме на постижения в бизнеса.  Под "успех" Генов разбира постигнатото предимно в западноевропейските и северноамериканските страни. За него успешни страни са Великобритания, САЩ или Холандия, където личната отговорност, предприемчивостта и свободата на избора са основополагащи обществени принципи.  И така, защо наистина не сме толкова успешни, колкото ни се иска? Авторът предлага дълбок анализ на факторите, формирали националния ни манталитет:  исторически събития (редица политически решения на българските лидери още преди повече от 1000 години са били погрешни - например приемането на православието вместо католицизма ни е вкарало в орбитата на Византия вместо на католическа Европа; османското владичество ни е лишило за дълго време от възможност да упражняваме свободен

от: Georgi Stankov Случвало ли ви се е в предпоследната минута промяна в обстоятелствата да обърне с главата наопаки съвършения ви план? Знам, че да. Сигурно хиляди пъти. Преди десет дни, при низ от неочаквани промени в плановете ми, благодарение на точния човек попаднах на точното място в точното време. На 26 ноември 2011г. в Модерен театър в София, където се състоя поредната инициатива на " Горичка ": Форум "Промяна ".Модератори бяха Магдалена Малеева и Манол Пейков от " Жанет 45 ". Благославям промяната. Тя ни открива нови възможности, тя е вкусът на живота, тя е усещането за движение. Освен личен смисъл, аз влагам в нея и професионален. Как измерваме промяната? Как я предизвикваме? Как изживяваме промяната? Защо желаем промяната, а защо й се противопоставяме се, защо се страхуваме от нея и защо все пак постоянно се променяме? Тези въпроси се появяват често в работата с хора.  На Форум "Горичка" тринайсет души представиха три

от: Georgi Stankov Днес е 5 декември - Международният ден на доброволеца. 2011 година пък беше обявена от ЕС за Европейска година за доброволчество . Ще опитам да изчисля какво свърших през годината като доброволец, без да търся печалба. В прекрасната си книга " Да дариш " Бил Клинтън говори за различни начини да участваме като доброволци: с време, пари, идеи, вещи или умения.  Аз отделях време и умения. Психолог съм, обичам да се занимавам с психология, затова безвъзмездно дарих време и професионални умения на други хора. Какво направих пре 2011г., за да стане светът по-добро място? През януари и февруари водих 7 сесии с В. и сина й М. Стойността им е 140 лева. Отделеното време - около 7 часа. От май до юли водих тренинг "Upgrade - developing skills for the 21st century" за 11 младежи от Хасково и Димитровград. Стойността му е 1100 лева. Отделеното време - 40 часа. През юли два пъти работих с клуба по дебати към хасковската езикова гимназия за

от: Georgi Stankov От миналата седмица работя с хора, които са пожелали да се обучават в тънкостите на туристическия бизнес. Участниците в обучението са предимно ученици, плюс няколко по-възрастни. Обещах да помогна на приятелите си от Агенцията за европейска интеграция - Хасково по един техен проект по Програмата за трансгранично сътрудничество България- Гърция. От българска страна участва АЕИ, от турска - община Узункюпрю.  Моята роля е да тренирам участниците на:  - социални и комуникативни умения;  - творчески умения и работа в екип;  - умения за междукултурно общуване.  Методологията ми включва преживелищни упражнения, работа в малки групи, дискусии и твърдо избягване на утвърдените родни педагогически похвати. Впечатленията на обучаемите и организаторите са подчертано положителни.  Ето две снимки от днешната работа.  Няколко думи за откриване.  Едно от упражненията за креативност и работа в екип. Приятно и вълнуващо, а след дискусията - и полезно.

от: Georgi Stankov Това, че през последните две години все по-усилено се говори за нуждата от Закон за психотерапията в България, е добро. Добро е също, че това вече не е тема вътре в гилдията, а че има чуваемост - народни представители се ангажират да работят за такъв закон. А закон трябва да има, за да работим като психотерапевти по ясно регламентирани правила, които отсяват зърното от плявата и професионалиста от самозванеца, и които гарантират на клиента, че ще получи услуга при условия, съобразени с европейските стандарти за психотерапия. Разбира се, това не е гаранция за "оправянето" на клиента. Това ще е гаранция, че с клиента ще работи този, който трябва, и така, и както трябва. Разбирате, че не може да се разчита единствено на професионалната етика на психотерапевта и на неговата добросъвестност, когато днес всеки е свободен да постави пред офиса си табела с надпис "психотерапевт". През последните 20 години злоупотребата с понятието "психотерапе

от: Georgi Stankov Гледането на Midnight in Paris - новият филм на Уди Алън - е от онези удоволствия за сетивата и ума, които отприщват потоци от асоциации и мисли. Почти всички филми на Алън са храна за психоаналитични интерпретации, а самият режисьор от десетилетия е в постоянна анализа и самоанализа. Романтичната сюрреалистична комедия среща фантазии и реалност, потиснати желания и принуди и носи позитивно и (както може би Удхаус би казал) жизнеутвърждаващо послание. Историята се гради около американския писател Гил, който попада във водовъртежа на шеметни пътешествия във времето, срещайки Скот Фицджералд, Хемингуей, Пикасо, Дали... и една жена. И всичко се случва на фона на прекрасния Париж. Основните теми са: Смисълът в живота;  Ценността на живота Тук-и-Сега;  Творчеството и условията да разцъфне творческият потенциял;  Отношенията в двойката;  Личното призвание. Филмът ме вдъхнови да пиша за една идея, която нося отдавна: за срещата на Психологията с Архит

от: Georgi Stankov Психологията среща много науки, дисциплини, професии, области на живота, труда и творчеството. Една от срещите, които най-много ме вълнуват, е срещата на психологията и архитектурата. Имам потребност днес да пиша за това и знам, че няма да е единственият случай, в който ще го правя. Да, тази среща ме вълнува. Защо? Първо , защото градската среда, оформлението на пространствата, формите на сградите и техните скрити внушения създават особено психично състояние в жителите на града. Европейците отдавна са намерили начин да изразят усещането, че градовете имат друга енергия. Спомнете си средновековната фраза „Градският въздух прави човека свободен”. Разбира се, не е било от въздуха, а от цялостното усещане, от възторга от богатството, от вида на гражданите и на сградите, от опиянението от разнообразието. Ето как Йоан Екзарх описва Преслав – столицата на цар Симеон Велики: Ако ли някой селяк и нищ и чужд човек дойде отдалече до кулите на княжеския двор и ги ви

Georgi Stankov Представете си следната ситуация: Вие сте професионалист, имате впечатляващ професионален опит и компетентности, уважавате работата си и цените труда си. Вярвате, че се справяте доста добре. Изведнъж от най-високо място ви съобщават, че външен консултант, за който не сте молили, ще дойде и ще ви помогне да свършите част от работата си "по-добре". Нещо, което сте правили години наред и в което сте знаещи. Някой, който нито познава вашата организационна история и среда, нито има Вашия опит. Натрапник! Как ще реагирате?  Вчера ми се случи да вляза в ролята на "натрапника." Или на "бръмбар в мравуняка", по хубавия израз на Стругацки. Ще ви споделя историята, защото може да е полезна за хората с интерес в областите организационно консултиране, организационно развитие и организационна култура. Бях поканен като външен консултант по проект на организация, чийто ръководител искаше да подобри PR-а и маркетинговата си стратегия по конкр

от: Georgi Stankov Знаете ли случаи на уредени бракове? Има ли ги днес? Или са само спомен от минали времена? Да поговорим за уредените бракове. В хубавата народна песен "Глава ли та боли" майка пита сина си дали го боли глава. Синът отговаря, че го боли сърцето, заради либето... За друг ще я женят, мамо, въздиша момъкът. Забележете: не тя ще се жени за друг. Ще я оженят. Други – семейството, родът - решават, а дъщерята е пасивен обект.  Сетих се за песента, докато четох изследване от двама индийски психолози: Уша Гупта и Паша Сингх от Университета на Раджастан. Те се заели да проучат любовта, харесването и видовете брак сред сънародниците си. Какво открили? В 90% от случаите в индийското общество младите сключват брак, уреден от родителите им. Разбира се, това не значи, че тези бракове са неуспешни. Мисля, че под натиска на общността и нейните правила, лишени от право на глас и избор, младите стават естествени съюзници, които се обединяват, за да се справят с

от: Georgi Stankov От няколко седмици питам колегите в службата „Кои три неща ще направите днес, за да направите живота си по-щастлив?” През първите няколко дни колегите бяха учудени, отговаряха с шеги или с повдигане на рамене. Да, отначало трудно успяваха да формулират три неща.  Три обикновени неща, изпълними в рамките на деня, три от онези малки и затова често незабелижими и недооценени неща, които обаче имат смисъл, ако ги правиш съзнателно и ако си даваш сметка за това колко е скъп и хубав моментът на правенето им.  После... някой каза „Сега разбирам, че не живеем всеки ден” и тогава започна мисленето. Три малки неща, например да се обадиш на стар приятел, с който не си се чувал отдавна, да направиш хубав жест към партньора си, да прочетеш още една глава от стойностна книга... С това няма да спечелиш любов завинаги, нито приятелство завинаги, нито знание. Но ще ги имаш днес. Ще ги отглеждаш, ще го възраждаш отново всеки ден... защото движението е всичко, движението к

от: Georgi Stankov В началото на лятото медиите затръбиха: психологията  е най-желаната специалност в Софийския университет! Цели  1718 души кандидатстваха в Алма Матер , посочвайки психологията като първо желание, докато местата са едва около 100. Кандидатите с първо желание право са с 600 души по-малко. Всъщност това не е голяма новина. През последните 17-18 години психологията неизменно е в Топ 3 на най-желаните специалности в Софийския университет. Новината е, че този път разликата между психологията и останалите е драстична. Особено на фона на вестта, която дойде в края на лятото: останали са незаети места в уважавани специалности като философия, икономика, информатика, физика, химия, история...  При този зашеметяващ интерес, можем да запитаме: Защо психологията е толкова секси?  Първото и най-безпристрастно обяснение: психологията е наистина хубава и интересна наука. Тя съчетава широтата на хуманитаристиката с прецизността на точните науки. Един американски автор я н

от: Georgi Stankov Ето едно правило от света на рекламата, което не се е променило през последните 113г.: AIDA.  AIDA е акроним от 4 думи:  Attention = Внимание Interest = Интерес Desire = Желание Action = Действие Понятието е въведено от известния специалист в областта на маркетинга Елмо Люис (1872 - 1948) още през далечната 1898г. Какво е по-различното? Като оставим настрана промяната в технологиите, принципите на рекламоправенето остават актуални.  Една реклама най-напред трябва да прикове вниманието на аудиторията, да изтръгне едно "Я-я-я, какво е това?" от нея; след това трябва да е атрактивна, да събуди интереса с "Виж ти!"; после да предизвика желанието да имаме това, което се рекламира; и най-накрая рекламата трябва да ни стимулира да действаме, за да задоволим желанието си.

от: Georgi Stankov Какво: За първи път в практиката си и за първи път в Хасковския регион проведох уъркшоп за релокация на студенти от България в чужбина под заглавието "Как да се адаптираме към нова култура?". Къде:  Младежки център - Хасково. Кога: На 28.08.2011г., неделя. Как: Методологията на уъркшопа беше интерактивна и включваше теория, практика, мултимедийна презентация, енергетизиращи игри и дискусии. Кой : Участниците бяха осем бъдещи първокурсници в британски университети (6 в Англия и 2 в Шотландия). Цели: 1. Да предаде теоретични знания за културата, за спецификите на различните култури, за междукултурните различия и същността на културния шок. 2. Да развие практически умения за ефективна комуникация в междукултурна среда и за адаптация към нова култура. 3. Да комбинира теорията и практиката чрез изготвяне на индивидуален план на всеки от участниците в уъркшопа за първите три месеца от престоя в чужбина. Резултат: Силно полож

от: Georgi Stankov Това лято имах щастието да участвам в два уъркшопа в  International People's College , в град Хелсингьор, Дания. Видях отвътре как работи институция, посветена на неформалното образование и на ученето през целия живот и се върнах пълен с впечатления, вдъхновение и идеи. Най-много енергия ми дойде от това, че осъзнах как концепцията за учене през целия живот работи на практика. Сега остава да направя нещо по въпроса в България. За мястото  Хелсингьор е по-известен по света като Елсинор, където се развива действието на Шекспировия "Хамлет". IPC  е световноизвестно училище за неформално образование на възрастни. Създадено е от група ентусиасти след Първата световна война с надеждата, че когато хората се опознаят по-добре, те няма да воюват. Студентите са около 200 годишно, а професорите са 10. Сред възпитаниците му са и някои личности със сериозни постижения (сега не сещам за името, но сред тях е например един  от президентите на Кения, известе

от: Georgi Stankov Тя е на 83 години и е от Швеция. Срещнах я на Global week 2011, организирана от International People's College в град Helsing ø r , Дания. Рут участваше в уъркшопите Going Green и International Living . Възхищавах й се, докато гледах как смирено, скромно и тихо присъстваше в живота на колежа. Една от най-вдъхновяващите личности, които съм срещал през последните години. Рут живее здравословно. Всеки ден изминава по няколко километра пеша. Съпругът й е на 93 и всеки ден кара колело. Но не е само това. Рут се интересува от неформалното образование  и от  ученето през целия живот и затова беше на Global week. На 83 години тя вярва, че има какво да учи и че не е късно. Освен това е социално активна и участва в граждански инициативи за подобряването на живота на хората (затова си е избрала точно тези работилници). Рут не гледа сапунени опери и иска хората да я запомнят с нещата, които прави сега, а не преди 50 или 60 години. Тя вярва, че животът има ст

от: Georgi Stankov Винаги съм поглеждал подозрително към така наречените "(само)надъхващи послания". Обикновено са повърхностни, но... сега намерих едно, което е просто прекрасно.  Погледнете идеите в този лист и помислете къде сте вие. И какво е животът за вас?

от: Georgi Stankov Една от възможните мерни единици на живота: любовта. Наред с финансовата стабилност, кариерата, доброто здраве, даването и получаването на любов е начин да търсим смисъл в  живота. Към тези мисли ме насочи прекрасният текст на песента Seasons of love (от мюзикъла Rent ). Five hundrend twenty five thousand   six hundred minutes Five hundrend twenty five thousand   moments so dear Five hundrend twenty five thousand   six hundred minutes How do you measure, measure a year In daylight, in sunsets, in midnights,   in cups of coffee, In inches, in miles in laughter in strife, In Five hundrend twenty five thousand   six hundred minutes How do you measure a year in the life (chorus) How about Love   how about love how about love measure in love seasons of love seasons of love Five hundrend twenty five thousand   six hundred minutes Five hundrend twenty five thousand   journeys to plan Five hundrend twenty five thousand   six hundred minutes ho

от: Georgi Stankov Субкултурите са малки движения встрани от мейнстрима, от масовата културна мода на времето. Известни примери за субкултури през последните шейсет години са битниците, хипитата, пънкарите, скинарите, ему... Колкото повече се развива постиндустриалното общество, толкова повече субкултури се появяват. Алвин Тофлър пише в " Шок от бъдещето ": Днес съкрушителните удари на свръхиндустриалната революция буквално раздробяват обществото. Ние множим тези социални ниши, племена и миникултове в нашата среда почти тъй бързо, както множим предлаганите варанти автомобили. Същите дестандартизиращи сили, които са причината да се увеличава индустриалният избор на материални продукти и културни стоки, дестандартизират и социалните ни структури. Това е причината, поради която се появяват сякаш мигновено нови субкултури, подобни на хипитата. В действителност ние сега преживяваме един "взрив на субкутури". (1) Тофлър е писал този текст през 1970г. за случващо

от: Georgi Stankov Представям ви Института по психодрама, индивидуална и групова психотерапия "Бернхард Ахтерберг" - институцията, в която се обучавах на психодрама, социодрамасоциометрия и групова психотерапия.  Организацията носи името си в чест на немския психолог и психодраматист Бернхард Ахтерберг. В продължение на години като апостол на психодрамата той обучавал и супервизирал първите български психодраматисти. Казват, че този човек имал голямо сърце и светъл ум. ИПИГП "Бернхард Ахтерберг" е създаден от двама от учениците му: Димо Станчев и Георги Антонов. Като обучителна организация той работи в близко сътрудничество с психодраматичния институт на Ела Мей Шерън в Кьолн и с Шантал Нев Ханкует от Белгия. На 8 ноември 2009г. моят обучител Димо Станчев направи презентация на института в рамките на Втората национална конференция по психодрама в " Червената къща " в София.  Презентацията стегнато и ясно разкрива философията на Института

от: Georgi Stankov В продължение на години  G o o g l e неизменно е в списъка на най-предпочитаните компании за работа. Според годишната класация на списание Fortune, тя е първа за 2007г. и 2008г. и четвърта за 2009г. и 2010г. Според световно проучване сред завършващи студенти, Google е най-привлекателната компания в света през 2010г.  Какво прави фирмата толкова ценена? Как гуглърите станаха толкова примамливи за IT-специалистите? Защо десетки хиляди искат да работят там?  Невероятно, но факт: парите не са решаващи! Всъщност заплащането в Google дори е малко по-ниско, отколкото в други технологични гиганти. Има обаче два фактора, с които калифорнийската компания надминава конкуренцията. И не само я надминава, но и налага нови стандарти. Това са принципът " 20% време " и серията " Talks at Google ". За какво става дума?  Неспирният поток на свободата и творчеството Да работиш в Google значи да имаш свобода. Google въведоха революц

от: Georgi Stankov Понякога хората се въртят в кръг и се чудят какво искат. Може да чувстват празнота и неудовлетвореност. Може да не знаят къде и как са изгубили порива си. Ако са пред избор, не са убедени, че имат наистина добър избор. Не са сигурни кое решение е правилно. Тогава просто могат да отговорят на тези въпроси: Щастлив ли си?  Ако да - добре, продължавай така.  Ако не - искаш ли да си щастлив?  Ако не искаш - карай както си знаеш и можеш.  Ако искаш - промени нещо! *** Колко по-ясно изглеждат нещата така?!

от: Georgi Stankov Разказаха ми за една пенсионерка от Хасково. На 70 години се записала се на курс по рисуване. Решила, че е дошло времето да направи нещата, по които се увличала като млада, но поради различни причини не успяла да осъществи. Знаете - семейство, деца, работа... Когато се явила при учителката, тя заявила, че си дава една година да разбере ще стане ли от нея художник или не. И започнала с голям хъс. Другите курсисти били ученици, мечтаещи да учат архитектура или дизайн. А бабата отишла за... удоволствие. Добре де, ами ако след една година бабата реши, че от нея няма "да излезе" художник? Това време загубено ли ще е? Не. Дори да реши, че не "става" за художник, за тази една година тя ще научи повече за историята на изкуството, ще напредне в различни техники и стилове, ще се научи да наблюдава и да да размишлява върху изкуството. И ще знае, че е опитала! Защото имаме проблем с опитването . С това да се осмелим да опитаме. Познавам мн

от: Georgi Stankov Според най-известния изследовател на междукултурните различия - холандският социален психолог  Хеерт Хофстеде , - всички култури имат 4 основни елемента: Символи, Герои, Ритуали, Ценности. (1) Хофстеде ги представя като четири концентрични кръга.  Най-вътре, в сърцевината, са  Ценностите . Това са най-дълбоките, най-устойчивите и предавани през поколенията вярвания и убеждения.  Следват  Ритуалите  - колективни дейности, които са социално важни и чрез които можем да разетем ценностите на културата. Например: начините, по които хората се поздравяват, религиозните церемонии, честването на встъпването в зрялост...  На трето място са  Героите  - тези живи или мъртви хора, притежаващи характеристики, които са считат за особено ценни в дадена култура, и които с поведението си служат за ролеви модели на членовете на тази култура.  Последният, външният кръг е за  Символите  - думите, жестовете, образите и обектите, посредством които членовете на