Да се учим от пациента
от: Georgi Stankov Наскоро се сдобих с книга, която търсих няколко години: "Да се учим от пациента" (Патрик Кейсмънт, изд.ЛИК, С., 2000). Книгата ме впечатли с две неща: Първото е стилът. С вглъбеното си, усърдно и критично изложение, Кейсмънт дава стандарт за качество, с който всеки изследовател трябва да се съобразява, ако претендира да го вземат на сериозно. Това е стил, който припознавам като свой, без помпозно-шоуменски уличен жаргон. Това е четиво за специалисти и то помага да се замислим за нашата професионална роля и как стоим в обществото. Второто е теоретичният принос. Авторът въвежда концепта за вътрешния супервизор и го илюстрира с множество случаи. Патрик Кейсмънт продължава идеята на редица класици на психоанализата ( напр. Уилфред Бион) за постоянното усъвършенстване на способностите на терапевта за самонаблюдение. Това има огромно значение за развиването на саморефлексията на терапевта. Докато четях, размишлявах колко мъдър е бил Бион , казвайк