ГЕОРГИ СТАНКОВ

от: Georgi Stankov Рекламата е могъща сила. А една компания, специализирана в правенето на уеб реклама, е направила реклама на работата си. Споделям я, понеже е наистина ефектна. Първо , тя разказва история. В малко секунди се изгражда и разиграва цял сюжет. Това не е от скучните реклами, които само дават информация. Второ , тя предизвиква емоции: състрадание, изненада, любопитство, радост. Това не е и от предсказуемите и шаблонни плитки реклами, които се опитват да манипулират зрителя на ниво първа сигнална система. Трето , тя има и образователна роля, защото постява въпроса как е уместно да говорим/пишем, за да въздействаме. Така рекламата на самата фирма е много по-ненатрапчива и приятна за зрителя. Фирмата изгражда по-непросредствен контакт с потребителите, търси реакция, кани ги на разговор.

от: Georgi Stankov Наскоро се сдобих с книга, която търсих няколко години: "Да се учим от пациента" (Патрик Кейсмънт, изд.ЛИК, С., 2000). Книгата ме впечатли с две неща:   Първото  е стилът. С вглъбеното си, усърдно и критично изложение, Кейсмънт дава стандарт за качество, с който всеки изследовател трябва да се съобразява, ако претендира да го вземат на сериозно. Това е стил, който припознавам като свой, без помпозно-шоуменски уличен жаргон. Това е четиво за специалисти и то помага да се замислим за нашата професионална роля и как стоим в обществото. Второто  е теоретичният принос. Авторът въвежда концепта за  вътрешния супервизор  и го илюстрира с множество случаи. Патрик Кейсмънт продължава идеята на редица класици на психоанализата ( напр.  Уилфред Бион) за постоянното усъвършенстване на способностите на терапевта за самонаблюдение. Това има огромно значение за развиването на саморефлексията на терапевта.  Докато четях, размишлявах колко мъдър е бил  Бион , казвайк

от: Georgi Stankov "Направи си сам приказка" е творческа игра по идея на Джани Родари. В България се разпространява от издателство Точица . Препоръчвам я като чудесно средство  за обучение в спонтанност и креативност на малките и порасналите деца. Какво е това "обучение по спонтанност и креативност"? Как е възможно човек да се научи да бъде спонтанен и креативен? Да, точно както се учим да държим вилица като малки, да говорим думи от чужд език, да караме колело, да шофираме и да качваме снимки във Фейсбук, така можем да се учим на спонтанност и креативност. Преди няколко десетилетия моят психодраматичен прадядо Джейкъб Морено заявил, че способността за спонтанно и креативно действие може да се развива. Животът постоянно го доказва :) Да си спонтанен и креативен значи да си смел, любознателен и активен. Много ме радва това видео - то ми прилича на първия полет на млада птица. На видеото трима членове на Психологическата работилница

от: Georgi Stankov Едно упражнение за тийм билдинг, което правихме днес. Материали: 20 пръчици спагети  90см. конец  90см. тиксо (за предпочитане хартиено - лесно се къса) 1 маршмелоу (желатинов бонбон) Инструкция: 1. Трябва да построите възможно най-високата свободностояща конструкция , като използвате наличните материали.  2. Можете да използвате толкова материали, колкото са Ви нужни, не сте длъжни да използвате всичко до край. 3. Можете да чупите пръчиците, да режете/късате тиксото и конеца. 4. Целият бонбон трябва да е на върха на постройката.  5. Задачата продължава точно 18 минути! Като повечето неща в психологията, това групово упражнение е забавно, но то не е просто игра. За Владислав, Ивайло и Иван то донесе прозрения и увеличи тяхната мъдрост и аналитичност. Част от процеса Първо , да построиш кула е като да изградиш екип. Трябва организация: планиране и разпределяне на роли. И трябва визия - цел за постигане. Второ , строжът на к

от: Georgi Stankov Преди няколки седмици ме попитаха кой университет е по-добър за обучение по психология: Софийският или Великотърновският. Веднага отговорих, че в България Софийският университет дава най-добрата подготовка по психология, а единствената му истинска алтернатива е Нов български университет.  Сега ще отговоря по-подробно на въпроса и ще обясня какви са аргументите ми за това. Преди всичко обаче, ясно подчертавам, че по принцип в България университетското образование е на ниско ниво. И най-добрите ни университети изостават от образците на запад: в използваните технологии, в научните изследвания, в нивото на преподавателите и студентите, в админстративната дейност. Така че дебатът "кой е по-по-най" в България е като малка бура в чаша вода. Нито един български университет не изпъква с някакви изключителни предимства.  И все пак, на общия фон на образованието в България, в частност - на висшето образование, и съвсем частно - на обучението по психология,

от: Georgi Stankov По повод историята на П. и майка му, която винаги се стреми да го задържи  до себе си и го превръща в отражение на своите идеи за правилно и грешно. Няма да направя фундаментален принос по въпроса за обсебващите родители. Ще изразя професионалната си позиция с чужди думи. Не би могло да се каже по-добре:  Вашите деца не са Ваши деца. Те са синове и дъщери на стремежа за живот. Те идват чрез Вас, не не от вас. И въпреки, че са с Вас, те не Ви принадлежат. Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли. Можете да дадете подслон на телата им, но не и на душите им, Защото душите им обитават къщата на бъдещето, в която не можете да влезете дори насън. Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, Защото животът не се връща назад, нито помни вчера. Вие сте лъковете, които изстрелват децата ви като живи стрели. За автора: Халил Джибран  е роден в семейство на ливански маронити. Когато бил на

от: Georgi Stankov Psychology from Joe Bowman on Vimeo . Американският студент Джо Боуман трябвало да направи презентация на тема "психология." Изглежда, че Джо не е от хората, които се опитват да "отбият номера" и се заел сериозно със задачата си.  Проектът му е анкета на трима различни хора. Резултатът - интересен кратък филм, който може да ни помогне да порабoтим върху себе си. Защото... Най-дълбоки са най-простите въпроси. Кой съм аз? Кои са моите герои? Какво е семейството за мен? Какво наистина искам да правя? Къде ще бъда след 10 години? Отговорите на тези въпроси са най-сигурният ориентир, когато човек е забързан, напрегнат, объркан. Добре е понякога да ги преглеждаме, за да си припомняме за какво всъщност сме дошли на света.

от: Georgi Stankov Една от най-известните мъдрости на древността:  Митът за пещерата на Платон. Разказва се за човек, израснал окован в пещера, неспособен да познае и изследва истинския свят. Не виждал друго, освен отраженията на преминаващи зад него хора и животни. Единственото, което чувал, било ехото на техните гласове. За него това бил "истинският свят." Докато един ден... Тази алегория провокира въпроси. Дали понякога не сме в ролята на пленниците в пещерата? Умовете ни са отворени ли са да опознаят света по невъзможен преди начин? А дали са способни? Дали оковите са неизбежни? Кой ни ги е сложил? И какво ли не още...

от: Georgi Stankov През 2009г. в италианския град Болоня се проведе 52-то издание на световноизвестния конкурс за детски песни "Златната монета". Прекрасната българска песен "Танцът на Росинка" (La Danza di Rosinka) спечели наградата на телевизионните зрители. В началото на песента е използван фрагмент от великата родопска песен Рофинка болна легнала . По-нататък също има мотиви в духа на традиционния български фолклор, преплетени с по-модерен танцувален ритъм.  Можем ли да приемем  "Танцът на Росинка" за оригинално творчество, щом съдържа елементи от други произведения? Да, можем. Много произведения на изкуството имат общи или сходни елементи. Например финалът на филма "Телма и Луиз" е забележително близък с края на книгата "Благослови животните и децата" на Глендън Суортаут. Често се случва едно произведение постепенно да бъде забравено, но темата, която то засяга, да остане вечна. След 1000 години "Ромео и Жу